— Има го в Библията — казва Фертилити.
Струва пет хиляди долара.
— Пише го в Битие, Трийсета глава, Рахил и Вала, Лия и Зелфа.
Вала не е използвала противозачатъчни, приисква ми се да й напомня. Зелфа не е изкарвала по пет хилядарки, освободени от данъци. Били са истински роби. Не са обикаляли страната и не са ги чукали бъдещи бащи, жадни за наследници.
Фертилити живеела със съпрузите най-много една седмица, но всеки път, когато изпълнявали процедурата, й плащали нови пет хиляди. С някои мъже това означавало по петнайсет хиляди на нощ. Освен това поемали пътните й разноски.
— Доктор Амброуз е само глас по телефона, който урежда процедурата — казва Фертилити. — Все едно не съществува. Съпрузите ми плащат и той ми изпраща половината в брой. Никога няма обратен адрес. Той е такъв страхливец!
Познавам това чувство.
Телесуфльорът казва: „Уличница“.
— Трябва само да не зачевам, а аз наистина преуспявам.
Това е призванието й, каза ми, да е ялова.
Телесуфльорът казва: „Курва“.
Гласът на Фертилити казва през тонколоните:
— Стерилна съм.
Телесуфльорът казва: „Развратница“.
Това е единственото й професионално умение. Това е призванието й.
Това е работата, за която е родена.
Не плаща данъци. Обича да пътува. Живее на път, в богаташки домове, и работното време е гъвкаво. Каза ми, че понякога заспива по време на процедурата. С някои биологични бащи сънува палци, срутени мостове и свлачища.
— Не мисля, че правя нещо лошо — казва тя. — Мисля, че правя лимонада от лимони.
Телесуфльорът казва: „Дано изгориш във вечните пламъци на Ада, ти, дяволска кучко!“
— Ти как мислиш? — пита Фертилити.
Водещата ме гледа толкова втренчено, че не е забелязала как един кичур е паднал върху челото й. Режисьорът ме зяпа. Агентът ме зяпа. Водещата преглъща. Сценаристите наливат текст в телесуфльора.
„Моли се да умреш, дяволска курво!“
Цяла Америка е пред екраните.
„Няма прошка за теб, зло сатанинско момиче!“
Агентът поклаща глава. Не.
Екранът на телесуфльора опустява за миг. Сценаристите пишат. Текстът се появява отново.
„Няма прошка за теб, зла сатанинска жено!“
— Е, как мислиш? — пита Фертилити.
„Уличница“.
Агентът ме посочва, после посочва екрана на телесуфльора, посочва мен, пак и пак, много бързо.
„Развратница“.
— Няма да ме осъдиш много строго, нали?
„Безсрамница“.
Сателитът излъчва само тишина. Някой трябва да каже нещо.
Механично прочитам текста на телесуфльора. С вдървени устни казвам каквото ми нареждат да кажа.
Водещата пита:
— Зрител номер три? Още ли сте там?
Режисьорът размахва пръсти срещу нас — един, два, три, четири, пет. После прокарва показалец през гърлото си.
20.
Освен това искам хората да разберат, преди самолетът да се разбие, че не съм и сънувал идеята за порнодепо.
Агентът винаги ми пробутва листове и казва — подпиши.
Подпиши тук.
И тук.
Тук.
И тук.
Агентът ми казва да подпиша до всеки абзац. Не трябвало да си правя труда да го чета, и без това нямало да го разбера.
Така се случи порнодепо.
Не беше моя идеята да превърнем всичките двайсет хиляди акра на кридишката църковна колония в хранилище за демодираната порнография на нацията. Списания. Карти за игра. Видеокасети. Компактдискове. Износени сексиграчки. Спукани надуваеми кукли. Изкуствени вагини. Двайсет и четири часа дневно булдозерите придвижват планини от всичко това. Говоря за двайсет хиляди акра. Две-нула-нула-нула-нула акра. Всеки квадратен метър от кридишката поземлена собственост. Животинският свят е прогонен. Подпочвените води са заразени.
Сравняват го с любовна клоака и вината не е моя.
Преди да свърши записващата лента на „черната“ кутия, хората трябва да разберат кой носи отговорност. Агентът. „Книгата с много лесни молитви“. Телевизионното предаване „Умиротворение“. Американската порнодепо корпорация. Кампанията „Битие“. Статуетката „Тендър Брансън“ за автомобилни табла. Дори злополучната ми сценична изява през полувремето на Суперкупата — всички до едно са творения на агента.
И всички донесоха много пари.
Важното обаче е, че никое не беше моя идея.
Колкото до порнодепото, агентът ме осведомява един ден в Далас или в Мемфис. По това време целият ми живот беше стадиони и хотелски стаи, разделени пространствено от самолети вместо от истински разстояния. Целият свят беше само шарки на килими, пробягващи под краката ми. Полиестерни с флорални мотиви или с корпоративни емблеми върху полета от тъмносиньо или сиво, не прогорени от фасове и без петна.