Агентът пита:
— Тогава какво?
Не знам.
— Тогава си нищо — заявява той. — Тогава си поредният прочут лъжец. — Целият свят ще те намрази.
Започва да крещи:
— Знаеш ли какви присъди предвижда законът за публична измама? За подвеждаща информация? За фалшива реклама? За уронване на престижа?
После едва шепти:
— Трябва ли да ти казвам, че пред затвора Содом и Гомор изглеждат като Минеаполис и Сейнт Пол?
Агентът обещава, че ще ми каже какво знае. Вдига „Диагностичният и статистически наръчник на психичните заболявания“ от пода и го увива в днешния вестник. Казва, че нямам брат. Казва, че никога не съм виждал наръчника. Никога не съм виждал никакъв брат. Съжалявам за смъртта на социалната асистентка. Липсва ми покойното ми семейство. Дълбоко съм обичал социалната асистентка. Завинаги ще й бъда благодарен за помощта и напътствията и всяка минута се моля мъртвите ми роднини да не горят в Ада. Казва, че ми е неприятно полицията винаги да сочи с пръст мен, понеже я мързи да се поразмърда и да намери истинския убиец на социалната асистентка. Казва, че искам да сложа край на тази трагична, тъжна сага на смъртта и че просто искам да продължа напред.
Казва, че ценя и се доверявам на ежедневните напътствия на прекрасния си агент. Казва ми, че съм дълбоко признателен.
Преди камериерката да влезе да почисти стаята агентът заявява, че ще отнесе наръчника право в резачката за хартия.
Агентът казва:
— А сега си вдигай задника от леглото, ти, мързеливо лайно, и запомни какво ти казах, защото скоро ще го кажеш на полицията.
17.
От тоалетните кабинки от двете страни на моята долитат стенания и дихания. Секс или разбунтувани черва, не долавям разликата. Кабинката, в която се намирам, има дупки в стените и от двете ми страни, но не мога да погледна през тях.
Дали Фертилити е още тук? Не знам.
Ако е тук и седи мълчаливо до мен, докато останем сами, ще я помоля за моето голямо чудо.
До дупката отдясно е написано: „Тук обезсърчен седя, искам да се изсера, но само пърдя.“
До него е написано: „Историята на моя живот“.
До дупката вляво пише: „Ръкоблудствам само с твърди“.
До него пише: „Целуни ми задника“.
До него: „С удоволствие“.
Това е на летището в Ню Орлиънс, летището най-близо до Сюпърдоум, където утре е Суперкупата, когато ще се оженя.
И времето изтича.
Отвън в коридора моят антураж и моята булка ме чакат вече два часа, докато аз седя тук толкова дълго, че вътрешностите ми се канят да изтекат през задника. Панталоните ми са като хармоники около глезените. Хартиената поставка на седалката попива вода от тоалетното казанче и овлажнява кожата ми. При всяко вдишване усещам натрапчива миризма на човешка природа.
Тоалетните казанчета гъргорят едно след друго, но винаги, когато някой излиза, влиза друг.
На стената е надраскано: „Знаеш как завършват и животът, и порнофилмите. Единствената разлика е, че животът започва с оргазъм.“
До него е надраскано: „Колкото по-близо до края, толкова по-вълнуващо.“
До него пише: „Колко тантристко“.
До него пише: „Тук мирише на лайна.“
Последното казанче изгъргорва. Последният мъж си измива ръцете. Последните стъпки излизат през вратата.
В дупката вляво аз прошепвам: Фертилити? Там ли си?
В дупката вдясно прошепвам: Фертилити? Ти ли си?
Чувствам единствено страх, че друг мъж ще влезе да си прочете вестника и да освободи с апломб чревното си съдържимо от шест ястия.
Тогава от дупката вдясно се чува:
— Отвратително е, че ме нарече „уличница“ по телевизията.
Съжалявам, прошепвам в отговор. Просто четях това, което ми пишеха.
— Знам.
Знам, че го знае.
Червената уста в дупката казва:
— Обадих се с пълното съзнание, че ще ме предадеш. Свободната воля няма нищо общо с това. Беше като Исус и Юда. Ти си пионка в ръцете ми.
Благодаря, казвам.
Отляво долитат стъпки и новодошлият се настанява в кабинката до мен.
Прошепвам на дупката вдясно:
— Не можем да говорим сега. Влезе някой.
— Няма проблем — казва червената уста. — Това е големият брат.
Големият брат?
Устата казва:
— Брат ти. Адам Брансън.
И през дупката вляво се подава цев на пистолет.