И глас, мъжки глас, казва:
— Здравей, малки братко.
Пистолетът в дупката се цели на сляпо, сочи към краката ми, към гърдите, към главата, към вратата на кабинката, към тоалетното казанче.
До цевта е написано: „Лапни го“.
— Не се бой — казва Фертилити. — Няма да те убие. Знам го.
— Не те виждам — казва Адам, — но имам шест куршума и единият все ще те намери.
— Няма да убиеш никого — казва червената уста на черния пистолет. Двамата си говорят през белия ми гол скут. — Беше в апартамента ми снощи. Опря пистолета в главата ми и само ми разроши косата.
— Млъкни — казва пистолетът.
— Не е зареден — казва устата.
— Млъкни! — казва пистолетът.
Устата казва:
— Снощи пак те сънувах. Знам какво са ти направили, като си бил малък. Знам, че е било ужасно. Разбирам защо те е страх от секса.
Нищо не ми се е случило, прошепвам.
Пистолетът казва:
— Опитах се да ги спра, но ми призляваше само при мисълта какво ви причиняват.
Не беше толкова зле, прошепвам.
— В съня ми — казва устата — те видях да плачеш. Първия път беше съвсем малко момченце и нямаше представа какво ще се случи.
Загърбил съм го, прошепвам. Сега съм религиозна знаменитост.
— Не си го загърбил — казва пистолетът.
Напротив.
— Защо тогава си девствен? — пита устата.
Утре ще се женя.
— Но няма да правиш секс с нея — казва устата.
Тя е много красиво и очарователно момиче, отговарям.
Устата казва:
— Но няма да правиш секс с нея. Няма да консумирате брака.
Пистолетът казва на устата:
— Така постъпваше Църквата с всички Тендъровци и Бидита, за да не си и помислят да правят секс във външния свят.
Устата казва на пистолета:
— Много садистична практика.
Като стана дума за сватби, обаждам се, едно голямо чудо ще ми свърши работа.
— Трябва ти повече от това — казва устата. — Утре сутринта, докато се жениш, агентът ти ще умре. Ще ти трябва и голяма магия, и мастит адвокат.
Мисълта, че агентът ми ще умре, не е толкова лоша.
— Полицията — казва устата — ще заподозре теб.
Но защо?
— Има шишенце с новия ти одеколон. „Истина. Ароматът“ — отговаря устата. — И той ще се задуши, като го вдиша.
— Всъщност е белина, смесена с амоняк — вметва пистолетът.
Също като социалната асистентка.
— Затова полицаите ще те погнат — казва устата.
Но нали брат ми уби социалната асистентка?
— Признавам се за виновен — казва пистолетът. — Откраднах и „Диагностичния и статистически наръчник на психичните заболявания“, и папките с досието ти.
Устата казва:
— Той е подготвил и капана за агента.
— Разкажи му най-хубавата част — казва пистолетът на устата.
— В сънищата ми полицаите се усъмняват все повече и повече, че ти си убил всички кридишки оцелели, чиито самоубийства изглеждат нагласени.
Всички членове на култа Кридиш, убити от Адам.
— Точно така — казва пистолетът.
Устата казва:
— Полицаите смятат, че си ги убил, за да пожънеш слава. За нула време се превърна от дебел и грозен чистач в религиозен лидер, а утре ще те сочат с пръст като най-преуспелия американски сериен убиец.
— Преуспял вероятно не е точната дума — посочва пистолетът.
Не бях толкова дебел, възразявам.
— Колко тежеше? — пита пистолетът. — И не лъжи.
На стената е написано: „Днес е най-лошият ден от живота ти.“
Устата казва:
— Дебел беше. И сега си дебел.
Защо тогава просто не ме убиеш, казвам. Защо не си заредиш пистолета и не ме застреляш?
— Зареден е — отвръща пистолетът и цевта се завърта и посочва лицето, коленете, краката ми, устата на Фертилити.
Устата казва:
— Не е зареден.
— Напротив — отвръща пистолетът.
— Докажи го тогава — казва устата. — Застреляй го. Хайде! Застреляй го. Стреляй!
Не ме застрелвай, моля го.
— Не искам — изрича пистолетът.
— Лъжец — казва устата.
— Е, преди време може и да съм искал да го убия — казва пистолетът, — но сега, колкото по-известен става, толкова по-добре. Затова убих социалната асистентка и унищожих досието за душевното му здраве. Затова подхвърлих глупавото фалшиво шишенце с хлорин на агента.
Само се преструвах на смахнат перверзник пред социалната асистентка, казвам.