Когато автобусът ме оставя пред дома им, хората, за които работя, вече са отишли на работа. Когато се прибират у дома, аз вече съм в тесния си апартамент под наем, платим с ваучер — бивша миниатюрна хотелска стая, преди някой да натъпче вътре печка и хладилник, за да вдигне цената. Банята все още е в коридора.
Разговарям с работодателите си само по телефона. Пластмасова кутия върху кухненския плот, която ми възлага кресливо задача след задача.
Иезекил, Деветнайсета глава, седми стих: „… и градовете им опустошаваше“ и прочее1, и прочее. Не можеш да жонглираш с цялата Библия в главата си. Няма да остане място да си спомниш малкото име.
Къщата, която чистя от шест години, горе-долу отговаря на очакванията ви — голяма и, естествено, в скъпата част на града. В сравнение с моя квартал. Всички апартаментчета там са като топла тоалетна дъска. Някой е бил там секунди преди да седнете, и някой ще се намести там в мига, щом станете.
В тази част на града, където всяка сутрин отивам на работа, по стените има картини. Зад входовете има стаи, в които никой никога не влиза. Кухни, в които никой не готви. Бани, които никога не се цапат. Парите, които подхвърлят, за да ме изпитат дали ще ги взема, така де… са най-малко петдесетдоларова банкнота, паднала уж случайно зад тоалетната масичка. Дрехите им изглеждат като проектирани от известен дизайнер.
До телефона с високоговорител лежи дебел бележник, който пълнят с неща за вършене. Искат да инвентаризирам следващите си десет години, задача по задача. В техния свят всичко в живота се превръща в точка от списък. В цел. Виждаш как животът ти се разточва като тесто.
Най-краткото разстояние между две точки е времева линия, график, карта на часовете и минутите ти, маршрут до края на дните ти.
Нищо не показва по-добре правата отсечка от тук до смъртта по-добре от един списък.
„Погледна ли графика ти“, крещи ми телефонът, „искам да знам къде ще те намеря точно в четири следобед в същия този ден след пет години. Изисквам такава точност, ни повече, ни по-малко.“
Виждайки го черно на бяло, някак си винаги оставаш разочарован от постигнатото. Колко малко всъщност си свършил. Резюмето на твоето бъдеще.
Събота е, два следобед. Според дневния ми график трябва да сваря пет омара, за да се упражняват да ги ядат. Ето колко пари изкарват.
Единственият начин да похапна телешко е да го отмъкна и да го отнеса у дома, стискайки го в скута си в автобуса.
Тайната на добре сварените омари е нищо и никаква. Първо напълваш тенджера със студена вода и щипка сол. Може да се използва равно количество вода и вермут или водка. Може да се добавят водорасли, за да подсилят вкуса. Тези основни правила са описани в „Домашна икономика“.
Повечето ми други познания идват от цапаниците, които оставят хората.
Попитайте ме само как се чистят петна от кръв по кожено палто.
Не, наистина, хайде!
Попитайте ме.
Тайната е да четкаш с царевична паста по посока, обратна на косъма. По-трудната част е да си държиш устата затворена.
Ако има кръв по клавишите на пианото, избършете я с талк или сухо мляко.
Не е от най-високо котиращите се професионални умения, но за да почистите кръв от тапети, използвайте нишесте и студена вода. Същото върши работа и за матраци, и за канапета. Номерът е да забравите колко бързо стават тези неща. Самоубийства. Произшествия. Престъпления от страст.
Съсредоточете се върху петното, докато споменът избледнее напълно. Практиката наистина усъвършенства. Ако може да се каже така.
Забравете какво е усещането, когато единственият ви истински талант е да прикривате истината. Бог ви е дарил с умение да извършвате ужасни грехове. Това е призванието ви. Притежавате природна дарба да отричате. Благословия.
Ако може да се нарече така.
Дори след шестнайсет години чистене в хорските къщи, ми се иска да мисля, че светът напредва ли напредва, но всъщност знам, че не е така. Иска ти се хората да стават по-добри, но не стават. Иска ти се да мислиш, че можеш да направиш нещо.
Чистейки тази къща ден след ден, единственото, което се усъвършенства, е умението ми да отричам нередното.
Опазил ме Бог да се срещна очи в очи с хората, за които работя.
Не оставайте с впечатление, че не харесвам работодателите си. Социалната асистентка ми е намирала и далеч по-лоша работа. Не ги мразя. Не ги обичам, но не ги мразя. Работил съм за много по-тежки случаи.
Попитайте ме как се перат петна от завеси и покривки за маса.