До стоманените врати, които отвеждат към стадиона, са шаферите и шаферките, облечени като ангели, флиртуват и пушат цигари.
„Жребците“ са на четирийсетия си ярд и се готвят за втората си шестица, а отговорникът за следсватбения график ме информира как ще прекарам медения си месец на турне в седемнайсет града. Ще рекламирам книгите, игрите и статуетката за автомобилни табла. Идеята да основа собствена световна религия не е отпаднала. Сега, след като досадният въпрос за сексуалния ми живот е разрешен, започва подготовката на световното ми турне. Планът включва посещения на добра воля в Европа, Япония, Китай, Австралия, Сингапур, Южна Африка, Аржентина, Британските Вирджински острови и Нова Гвинея. Ще се върна в Америка точно навреме да видя новороденото си първо дете.
За да не оставяме нищо на случайността, обяснява ми координаторът, агентът си е позволил известна волност, та да е сигурен, че съпругата ще ми роди първото ни дете точно в края на деветмесечното ми турне.
Дългосрочните планове предвиждат съпругата ми да роди шест-седем деца — образцово кридишко семейство.
Организационният координатор казва, че няма дори да си мръдна пръста.
Ще бъде непорочно зачатие, поне що се отнася до мен.
Прожекторите на стадиона са прекалено ярки, казва гримьорът, и наплесква бузите ми с червено.
Към края на първата четвърт агентът наминава с няколко листа, които трябва да подпиша. Документи за разпределение на печалбата, казва ми. Лицето на име Тендър Брансън, наричано за краткост Жертвата, предоставя на лицето, наричано Агента, правото да получава и да разпределя всички средства, платими на корпорация „Тендър Брансън“, включително, но не ограничително, от продажби на книги, от телевизионни програми, от произведения на изкуството, от представления на живо и козметика, а именно — мъжки одеколон.
— Подпиши тук — казва агентът.
И тук.
Тук.
И тук.
Някой ми слага бяла роза на ревера. Някой е коленичил и ми лъска обувките. Гримьорът продължава да рисува.
Сега агентът притежава правата върху образа ми. И името ми.
Първата четвърт свършва с резултат седем на седем и агентът е още жив.
Личният ми фитнес треньор ми инжектира адреналин за блясък в очите.
Младши организационният координатор казва, че трябва само да прекося петдесетярдовата линия, където сватбарите ме очакват в центъра на стадиона. Младоженката ще излезе от срещуположния край. Всички ще се качим върху платформа от дървени кутии, под които са скрити пет хиляди бели гълъба. Аудиото за церемонията е записано предварително в студио, така че зрителите ще слушат това. Няма да произнеса и дума преди предсказанието.
Когато настъпя стъпалото с пружина, гълъбите ще отлетят. Вървя. Говоря. Гълъби, фасулска работа.
Отговорникът за гардероба обявява, че ще трябва да използваме корсет, за да получим желания силует, и ми казва да побързам и да се съблека пред всички. Ангелите, персоналът, доставчиците на храна, цветарите. Агентът. Бързо. Всичко освен шортите и чорапите. Бързо. Отговорникът за гардероба чака с машината за изтезания от гума и жички, наречена корсет, който трябва да надяна, и ми казва, че за следващите три часа това е последният ми шанс да се изпикая.
— Нямаше да се налага да обличаш това чудовище — казва ми агентът, — ако беше свалил някой килограм.
Изминали са четири минути от втората четвърт и никой не може да намери пръстена.
Агентът обвинява организационния координатор, който обвинява отговорника за гардероба, който обвинява отговорника за декорите, който обвинява бижутера, който бил длъжен да подари пръстена в замяна на рекламата върху хеликоптера, който кръжи над стадиона. Отвън хеликоптерът обикаля небето със светлинна реклама на бижутерската фирма. Вътре агентът заплашва да го съди за нарушение на договора и се опитва да се свърже с оператора в хеликоптера.
— Имитирай пръстен — казва ми организационния координатор.
Ще насочат камерите да ни снимат в едър план до раменете. Просто ще се престоря, че слагам пръстен на ръката на Триша.
Младоженката казва, че не е Триша.
— И помни — казва координаторът, — само си движи устните, думите са записани предварително.
Изтичат девет минути от втората четвърт и агентът още е жив и крещи в телефона си.
— Изключете рекламата! — крещи той. — Дръпнете й шалтера! Дайте ми пистолет и аз ще го направя! Просто свалете този проклет хеликоптер от въздуха.