— Няма начин — казва организационният координатор.
Щом сватбеното шествие напусне стадиона, екипът в хеликоптера ще хвърли седем тона ориз над паркинга.
— Ще дойдете ли с мен? — казва младшият отговорник за графика.
Време е да заемем местата си.
„Жребците“ и „Кардиналите“ напускат задъхани игрището при резултат двайсет на седемнайсет.
Тълпата реве с цяло гърло за още футбол.
Ангелите и носачите се втурват навън с олтара и копринените цветя, със запалените свещници и платформата с гълъби.
Корсетът натъпква вътрешностите ми към гърлото.
Часовникът отброява минутите към втората половина и агентът още е жив. Аз едва успявам да си поема дъх.
Личният ми фитнес треньор пристъпва странично към мен и казва:
— Ето, това ще влее малко цвят в бузите ти.
Поднася шишенце под носа ми и ми заръчва да вдишам силно.
Зрителите тропат с крака, часовникът тиктака, резултатът е равен и аз вдишвам.
— Сега с другата ноздра — казва треньорът.
И аз вдишвам.
И всичко изчезва. Освен жуженето на кръвта, влачеща се по вените, и сърцето, биещо в клещите на корсета, не усещам нищо.
Не чувствам никакво зло. Не виждам никакво зло. Не се страхувам от никакво зло.
В далечината координаторът ми маха да стъпя на изкуствената трева. Сочи надолу към тебеширената линия върху игрището, после сочи групата хора върху покритата с бели цветя сватбена платформа в центъра на терена.
Жуженето на кръвта ми стихва и чувам музиката. Подминавам координатора и излизам на стадиона с хилядите, крещящи от местата си. Музиката излита от нищото. Хеликоптерът със светещата реклама кръжи горе.
Поздравления от всички качествени продукти от семейството на Филип Морис.
Младоженката, Лаура, Триша, както и да е, пристига от срещуположния край.
Без да си отваря устата, мировият съдия казва:
— Тендър Брансън, вземате ли Триша Конърс за своя съпруга, с която да се плодите и множите колкото е възможно повече до края на дните си?
Усещат се вибрациите на стотиците тонколони.
Без да си отварям устата, аз казвам:
— Да.
Без да си отваря устата, мировият съдия пита:
— Триша Конърс, вземате ли Тендър Брансън за свой съпруг до края на дните си?
И Лаура раздвижва устни като буфосинхронистка:
— Да.
Телевизионните камери ни снимат в едър план до раменете и ние си разменяме невидими пръстени.
Преструваме се, че се целуваме.
Воалът си остава на мястото. Лаура си остава Триша. Отдалеч всичко изглежда съвършено.
Извън кадър полицаите излизат на терена. Агентът сигурно е мъртъв. Одеколонът. Отровният газ.
Полицаите са на десетярдовата линия.
Моля мировия съдия за микрофон да направя голямото си предсказание, голямото си чудо.
Полицаите са на двайсетярдовата линия.
Взимам микрофона, но той не издава нито звук.
Полицаите са на двайсет и пет ярдовата линия.
Аз казвам:
— Проба, проба. Едно, две, три.
Полицаите са на трийсетярдовата линия. Отворените им белезници са готови да щракнат на ръцете ми.
Микрофонът оживява и гласът ми излита пронизително през озвучителната система.
Полицаите са на четирийсетярдовата линия и казват:
— Имате право да мълчите. Ако се лишите от това право, всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас…
И аз се отказвам от правото си.
Съобщавам предсказанието си.
Полицаите са на четирийсет и пет ярдовата линия.
Гласът ми проехтява над стадиона:
— Крайният резултат от днешния мач ще бъде 27 на 24 за „Жребците“. „Кардиналите“ ще изгубят Суперкупата с три точки.
И Адът се отприщва.
По-лошото е, че вторият двигател току-що угасна. Тук горе аз съм сам в полет 2039 и ми остават само още два двигателя.
15.
Правилният начин е да вземеш един лист златиста хартия и да го сгънеш около лист бяла хартия. Пъхаш купон между сгънатите листове. Увиваш лист с търговски марки по дължината на сгънатите листове. После загръщаш всичко с бланката с писмото и го пъхаш в плик.
Залепяш обратния адрес върху плика и си спечелил три цента.
Направете го трийсет и три пъти и сте спечелили почти един долар.