Мястото, където се намираме, е идея на Адам Брансън.
Писмото, което сгъвам, започва така: „Дали водата, която тече от чешмите на семейство Уилсън, не носи опасни паразити?“
Предполага се, че мястото, където се намираме, е безопасно.
Златисто около бяло, купон, лист с търговски марки, бланка, всичко отива в плика и аз съм с три цента по-близо до свободата.
„Дали водата, която тече от чешмите на семейство Камерън, не носи опасни паразити?“
Тримата — Адам, Фертилити и аз — седим около масата в трапезарията и пълним пликове. В десет часа хазяйката заключва входната врата на къщата и поспира по обратния път да ни попита дали дъщеря ни е по-добре. Успели ли са лекарите да подобрят състоянието й? Ще я спасят ли?
С посипани с оризови зърна коси, Фертилити отвръща:
— Още не сме прескочили трапа.
Ние, разбира се, нямаме дъщеря.
Да имаме дъщеря беше идея на Адам Брансън.
Заобиколени сме от комбинация от три или четири семейства. Децата и родителите обсъждат рак, химиотерапия, изгаряния и присаждане на кожа. Стафилококови инфекции. Хазяйката пита как се казва момиченцето ни.
Адам, Фертилити и аз се споглеждаме. Фертилити с изплезила език да оближе ръба на плика. Поглеждайки Адам, аз сякаш виждам предишното си „аз“.
Тримата едновременно казваме три различни имена.
Фертилити казва:
— Аманда.
Адам казва:
— Пати.
Аз казвам:
— Лаура.
Само дето трите имена се сливат.
Дъщеря ни.
Хазяйката поглежда в прогорените останки от белия ми фрак и пита защо дъщеричката ни е в болницата.
Тримата отговаряме едновременно с три различни диагнози.
Фертилити казва:
— Сколиоза.
Адам казва:
— Полиомиелит.
Аз казвам:
— Туберкулоза.
Хазяйката ни гледа как сгъваме — жълто в бяло, купон, марки, писмо, а очите й току се спират върху белезниците, увиснали от едната ми китка.
„Дали водата, която тече от чешмите на семейство Диксън, не носи опасни паразити?“
Адам ни доведе тук. Само за една нощ, казва. Безопасно е. Сега, след като вече съм масов убиец, Адам знае как на сутринта да потеглим на север, на север, докато стигнем Канада, но за тази нощ ни трябва укритие. Трябва ни храна. Трябва да припечелим нещичко, та затова ни доведе тук.
Това е след стадиона и след като тълпата разкъса на парчета полицейския кордон. Това е точно след мнимата ми сватба, когато агентът умря и полицаите се бореха да ме опазят жив, за да ме екзекутират за убийство. Съдържанието на целия Сюпърдоум се изсипа върху игрището в мига, щом обявих, че „Жребците“ ще спечелят. Макар и закопчали едната ми китка, полицаите бяха като мравки срещу приливната вълна от пияни зрители, втурнала се към нас от трибуните.
Някъде оркестърът свиреше националния химн.
От всички посоки на терена прииждат хора. Хората тичат към нас по тревата и размахват юмруци. Виждам аризонските кардинали в екипите им. Индианаполиските жребци са на пейката си, тупат се по задниците и се поздравяват с вдигнати палци.
Щом полицаите стигат до ръба на сватбената платформа, аз ритам лоста и пет хиляди бели гълъба излитат като непробиваема стена около мен.
Гълъбите отблъскват полицията, колкото футболната тълпа да стигне центъра на игрището.
Полицаите отблъскват тълпата назад, а аз грабвам букета на младоженката.
Седнал до масата, пълнейки пликове, ми се иска да разкажа на всички как осъществих голямото си бягство. Как цилиндрите със сълзотворен газ се стрелкаха напред-назад над главите ни. Как ревът на множеството отекваше под купола. Как грабнах белия наръч от изкуствена коприна от булката, по чието лице се стичаха сълзи. Как само докоснах напоения със спрей за коса букет до горящата свещ и имах факла, с която да отблъсквам нападателите.
Вдигнал гладиоловата факла, развял нажежени камшици от изкуствени орлови нокти, аз скочих от сватбената платформа и си пробих път през терена. През петдесетярдовата линия. Четирийсетярдовата линия. Трийсетярдовата. Аз в своя бял фрак сам си проправих път назад, спринтирайки и въртейки се около оста си като врял и кипял ръгбист. Двайсетярдовата линия. За да не ми отнемат топката, размахвах пламналите далии от двете си страни. Десетярдовата линия.
Десет хиляди защитници се опитват да ме догонят.
Някои — пияни, други — професионалисти, но никой не се носи на крилете на качествените химикали, с които съм натъпкан.