— Леглата са огромни. Плотовете са имитация на дърво. Скрин в европейски стил и прозорци с вертикални щори. Отличен избор, новодомци!
Първо Фертилити и после аз се напъхваме през отвора.
Както отвън вътрешността на къщата, силуетите на мебелите и цветовете изглеждаха замъглени и неясни, по същия начин външният свят, истинският свят, изглежда нефокусиран и недействителен през найлона. Неоновите светлини на паркинга за камиони тъкмо светват — размазани и бледи отвъд найлона. Вътре шумът от шосето долита меко и приглушено.
Адам коленичи с ролка тиксо и залепва отвора от вътрешната страна.
— Вече няма да ни трябва — казва. — Когато стигнем целта си, ще излезем от предния или от задния вход като истински хора.
Големият килим е навит на руло и облегнат на едната стена в очакване на другите части на къщата, за да го разпънат. Мебелите и матраците са покрити с тънки прозрачни найлони. Кухненските чекмеджета са залепени с тиксо.
Фертилити натиска ключа за полилея в трапезарията. Нищо.
— Не бива да използвате и тоалетната — казва Адам. — Иначе ще съжителстваме с лайната си, докато се изнесем.
Неоновите светлини от паркинга за камиони и фаровете от магистралата се процеждат през френските прозорци на трапезарията, докато ние седим около масата, облицована с ясенов фурнир, и ядем печеното пиле.
Тази част от раздробения ни дом има една спалня, дневна, кухня, трапезария и половин баня.
Ако се доберем до Далас, обяснява Адам, можем да се пренесем в къща, пътуваща по междущатска магистрала 35 към Оклахома. После ще се прехвърлим в къща, движеща се по междущатска магистрала 35 към Канзас. После на север по междущатска магистрала 135 в Канзас към междущатска магистрала 70 на запад към Денвър. В Колорадо ще вземем къща, която пътува на североизток по междущатска магистрала 76, докато стигнем отбивката за междущатска магистрала 80 в Небраска.
Небраска?
Адам ме поглежда.
— Да, старите ни бойни полета, твоите и моите — изрича с уста, пълна със сдъвкано месо.
Защо Небраска?
— За да стигнем до Канада — отговаря той и поглежда Фертилити, която поглежда храната си. — По междущатска магистрала 80 стигаме до междущатска магистрала 29 на границата с Айова. После се движим на север по 29-та през Южна Дакота и Северна Дакота чак до Канада.
— Право към Канада — казва Фертилити и ми се усмихва с престорена усмивка, защото тя никога не се усмихва.
Пожелаваме си лека нощ и Фертилити отнася матрака в спалнята. Адам заспива върху едната половина от модулния диван от синьо кадифе.
Сгушен в синьото кадифе, той прилича на мъртвец в ковчег.
Дълго време аз лежа буден върху другата половина на дивана и мисля за хората, които съм загърбил. Братът на Фертилити, Тревър. Социалната асистентка. Агентът. Цялото ми мъртво семейство. Почти цялото.
Адам хърка и някъде отблизо изръмжава дизелов двигател.
Мисля за Канада. Дали бягството е решение. Лежа в слънчогледово-синия мрак и се питам дали бягството не е само разрешение на разрешение на разрешение на проблем, който не помня.
Цялата къща потреперва. Полилеят се разклаща. Листата на копринената папрат в ракитовата кошница се залюляват. Щорите на прозорците се размърдват. Тишина.
Отвъд найлона светът се раздвижва, плъзва се край нас, по-бързо и по-бързо й накрая се размива.
И аз заспивам.
13.
През втория ден на пътя зъбите ми се струват матови и жълти. Мускулите ми се отпускат. Не мога да живея като брюнет. Трябва ми малко време, само минутка, само трийсет секунди в светлината на прожекторите.
Независимо колко старателно го прикривам, частица по частица аз започвам да се разпадам.
Намираме се в Далас, Тексас и обмисляме дали да се настаним в половин „Вила Уилмингтън“ с плотове, имитиращи плочки, и биде в главната баня. Няма спалня, но има мокро помещение с проводници за пералня и сушилня. Разбира се, няма вода, ток и телефон. Има уреди с бадемов цвят в кухнята. Няма камина, но завесите в трапезарията се спускат чак до пода.
Това е, след като разгледахме повече къщи, отколкото паметта ми побира. Къщи с газови камини. Къщи с мебели във френски провинциален стил, огромни ниски масички със стъклени плотове и странично осветление.
Залязващото слънце е червено-златно на равния тексаски хоризонт. Намираме се на паркинг за камиони в даласките покрайнини. Харесах си къща с отделни спални за тримата, но без кухня. Адам си хареса къща само с две спални и кухня, но без баня.