Питайте ме кой е най-бързият начин да скриеш дупки от куршум в стената на дневна. Отговорът е паста за зъби. За по-големи калибри, забъркайте паста от равни части нишесте и сол.
Наречете ме Гласът на опита.
Реших, че пет омара ще им стигнат да усвоят тънкостите по разтварянето на гърба. Или черупката. Вътре се намират мозъкът или сърцето, които са търсената плячка. Номерът е да сложиш омарите във водата и тогава да включиш котлона. Тайната е да не бързаш. Да изчакаш поне трийсет минути, докато водата заври. Предполага се, че така омарите умират безболезнено.
Дневният ми график ми напомня да не се помайвам, да излъскам медните съдове до блясък с половин лимон, натопен в сол.
Ще се упражняваме със „слонски“ омари. Наричат ги така, понеже са по около килограм и половина всеки. Омарите под половин килограм са „пилета“. Омарите с липсваща щипка са „бракувани“. Тези, които изваждам от хладилника, увити във влажни водорасли, ще се варят около половин час. И това съм го научил от „Домашна икономика“.
От двете големи предни щипки, по-голямата, по която сякаш се редят кътници, се нарича „трошачка“. По-малката с резците се нарича „резачка“. По-малките странични крака се наричат „ходови крайници“. По долната страна на опашката има пет редици дребни перки, наречени „плавници“. Пак от „Домашна икономика“. Ако предната редица плавници са меки и перести, омарът е женски. Ако са твърди и груби, омарът е мъжки.
Ако омарът е женски, търсете тясна сърцевидна кухина между задните крака. Там женската още носи жива сперма, ако е правила секс в близките две години.
Телефонът звъни, докато слагам омарите — три мъжки и един женски без сперма, в тенджерата на котлона.
Телефонът звъни, докато засилвам огъня само с една степен.
Телефонът звъни, докато си мия ръцете.
Телефонът звъни, докато отивам и си наливам чаша кафе, и добавям сметана и захар.
Телефонът звъни, докато вземам шепа водорасли от плика и ги поръсвам върху омарите в тенджерата. Единият омар вдига щипка да отложи екзекуцията. И трошачките, и резачките са пристегнати с ластичета.
Телефонът звъни, докато пак си измивам и избърсвам ръцете.
Телефонът звъни и аз отговарям.
„Домът на семейство Гастън“, казвам.
— Резиденцията на Гастънови! — крещи ми телефонът. — Повтори! Резиденцията на Гастънови! Кажи го, както ти наредихме.
В „Домашна икономика“ пише, че е правилно да наричаш дома „резиденция“ само в писмена форма. Обсъждали сме го милиони пъти.
Отпивам малко кафе и си поигравам с котлона под омарите. Телефонът продължава да крещи:
— Има ли някой? Ало? Връзката ли прекъсна?
На едно парти мъжът и жената, за които работя, били единствените гости, които не знаели, че трябва да повдигат купичката за изплакване на пръсти със салфетката. Оттогава се пристрастиха към усвояването на етикета. Продължават да твърдят, че е безсмислен и безполезен, но се ужасяват да не пропуснат някой дребен ритуал.
Телефонът не спира да крещи:
— Отговори ми! По дяволите! Кажи ми за партито довечера! Срещу каква храна ще се изправим? Цял ден треперим от страх!
Отварям шкафа над печката и търся инструментите за омари — лешникотрошачка, шило за ядки и платнени салфетки.
Благодарение на моите уроци тези двамата знаят трите приемливи начина да поставяш десертните си прибори. От мен научиха как да пият правилно чай с лед — без да вадят дългата лъжичка от чашата. Трудничко е, но трябва да държите лъжичката притисната към стъклото срещу устните ви, придържайки я между показалеца и средния си пръст. Внимавайте да не си извадите окото. Малцина го знаят. Повечето изваждат мократа лъжица и се озъртат къде да я оставят, за да не изцапат покривката. Или още по-зле — просто я пускат, където намерят, и оставят петно.
Когато телефонът замлъква, тогава и само тогава започвам.
Питам телефона: „Слушаш ли?“
Казвам на телефона: „Представи си поднос за ордьоври.“
Тази вечер, казвам, спаначеното суфле ще е в позиция един часа. Цвеклото ще е в посока четири часа. Месото с бадеми — в другата половина на подноса в позиция девет часа. На гостите ще им трябва нож за него. Месото няма да е обезкостено.
Това е най-добрата ми работа досега — никакви деца, никакви котки, никакви паркети, та не искам да се оплескам. Ако не ми пукаше, щях да подучвам работодателите си на какво ли не. Например — ближете шербета от купата като кучета.