Фертилити изрича:
— Огромният ми кредит ми навява същите чувства.
И ние правим секс.
Ако може да се нарече така.
След цял живот очакване аз влизам на един сантиметър в нея и всичко свършва.
— Е — Фертилити ме избутва, — надявам се да си усетил прилив на могъщество.
Не ми дава възможност да опитам пак да правя любов.
Ако може да се нарече така.
Дълго след като Фертилити заспива, аз я гледам и се питам какво ли сънува, дали сънува някакво ужасно ново убийство или самоубийство, или бедствие. И дали е свързано с мен.
4.
На другата сутрин Фертилити шепне на някого по телефона. Събуждам се и тя е облечена и станала от леглото, и пита:
— Имате ли полет до Сидни в осем часа?
— Еднопосочен, моля — казва тя. — Място до илюминатора, ако обичате. Приемате ли плащане с „Виза“?
Докато забележи, че я гледам, вече е затворила и се обува. Понечва да прибере бележника с графика си в платнената чанта, но го оставя върху тоалетната масичка.
Питам я къде отива.
— В Сидни.
Но защо?
— Без причина.
Обясни ми, казвам й.
Тя обаче помъква платнената чанта към вратата на спалнята.
— Защото си получих изненадата — казва тя. — Получих см проклетата изненада и, мамка му, не я искам. Не го искам!
Какво?
— Бременна съм.
Но откъде знае?
— Знам всичко — изкрещява ми тя. — Така де, знаех всичко. Това не го знаех. Не знаех, че трябва да родя дете в този окаян, скучен, ужасен свят. Дете, което ще наследи дарбата ми да вижда бъдещето и да живее в съсипваща скука. Дете, което никога няма да се изненада. Не го предвидих.
И сега какво?
— Затова заминавам за Сидни, Австралия.
Но защо?
— Мама се самоуби. Брат ми се самоуби. Познай сам.
Но защо в Австралия?
Тя вече излиза през вратата и влачи платнената си чанта към стълбите. Иска ми се да тръгна след нея, но съм гол.
— Приеми го — изкрещява ми тя — като много радикален аборт.
На прага на голямата спалня се появява мъж в син костюм, който съм гладил хиляди пъти. С глас, който съм чувал хиляди пъти по телефона, той ме пита:
— Вие ли сте доктор Амброуз?
Докато надяна дрехите си, Фертилити е слязла по стълбите и е в двора. През прозореца на спалнята я виждам как прекосява моравата към таксито.
В коридора една жена в копринена блуза, която съм прал на ръка хиляди пъти, застава до мъжа в синия костюм. Двамата замръзват в рамката на вратата и жената, за която работех, изкрещява:
— Това е той! Помниш ли? Работеше при нас! Това е Антихриста!
Пъхвам бележника на Фертилити под мишница и хуквам. Тичешком излизам през вратата и продължавам по улицата към автобусната спирка. Отнема ми само минута да намеря днешната дата в бележника и ето го отговора.
В един и двайсет и пет този следобед полет 2039 право до Сидни ще бъде похитен от маниак и ще се разбие някъде в австралийската пустош.
Дами и господа, последният пътник на борда на полет 2039, тук горе над неизбродната австралийска пустош ви информира, че и последният двигател угасна.
Моля, затегнете коланите, понеже започва пределното ни спускане към забравата.
3.
Летището гъмжи от агенти на ФБР, издирващи Тендър Брансън, масовия убиец. Тендър Брансън, мнимия пророк. Тендър Брансън, който провали Суперкупата. Тендър Брансън, който заряза прекрасната си младоженка пред олтара.
Тендър Брансън, Антихриста.
Настигам Фертилити до билетното гише.
Тя казва:
— Един, моля. Имам резервация.
Черната ми боя е от седмици и русите корени вече личат. Напълнял съм отново от мазната храна в крайпътните заведения. Въпрос на време е въоръженият мъж от охраната, който ме гледа, да насочи оръжието си към мен.
Опипвам джоба на сакото си. Оказва се празен. Пистолетът на Адам го няма.
— Ако търсиш пистолета на брат си, у мен е — казва Фертилити със сведена глава. — Ще похитят този самолет дори ако трябва да го направя лично.
Не е зареден, казвам. Нали знае?
— Зареден е — отвръща тя. — Лъжех, за да не се притесниш.
Значи Адам е можел да ме застреля по всяко време.
От платнената си чанта Фертилити изважда лъскава месингова урна. Казва на касиерката:
— Ще взема урната на брат си с мен в самолета. Има ли проблем?