Човекът казва не, няма проблем. Урната не може да мине през рентгена на охраната, но ще й позволят да я вземе на борда.
Фертилити плаща билетите и поемаме към терминала. Подава ми платнената чанта и казва:
— Мъкна я от половин час. Свърши нещо.
Охраната е твърде притеснена от урната и почти не ме забелязва. Метална е и никой не иска да я отвори, камо ли да бръкне вътре.
По целия път се движат охранители по двойки, гледат ни и говорят в радиостанциите си. Урната се търка в крака ми през платнената чанта, Фертилити си поглежда билета и следи табелите на вратите, през които преминаваме.
— Стигнахме — казва тя. — Дай ми чантата и изчезвай.
Около нас хората се нареждат на опашка, защото започват да викат пътниците за полета.
Моля, пътниците с билети за редове от петдесети до седемдесет и пети да се качат на борда.
Кой от тези хора е смахнат терорист? Не знам.
В залата зад нас двойките охранители са се събрали по четирима и по шестима.
— Дай ми чантата — казва Фертилити.
Сграбчва дръжката и дръпва силно.
Вижда ми се безсмислено, че е взела Тревър.
— Дай ми чантата!
Моля, пътниците с билети за редове от трийсети до четирийсет и девети да се качат на борда.
Охранителите приближават, трополейки по коридора, с разкопчани кобури, с ръце върху оръжията.
И аз разбирам къде е пистолетът на Адам.
В урната е, казвам, и се опитвам да изтръгна платнената чанта от Фертилити.
Моля, пътниците с билети за редове от девети до двайсет и девети да се качат на борда.
Едната дръжка на чантата се скъсва и урната тупва върху килима на пода. С Фертилити се спускаме към нея.
Тя е решила да похити самолета.
— Някой трябва да го направи — казва. — Съдба.
И двамата стискаме урната.
Моля, пътниците с билети за редове от първи до девети да се качат на борда.
Няма смисъл да умират хора, казвам.
Последно повикване за полет 2039.
— Този самолет трябва да се разбие в Австралия — казва Фертилити. — Никога не греша.
— Не мърдайте! — извиква някой от охраната.
Повтаряме, последно повикване за полет 2039 до Сидни.
Охранителите са ни обкръжили, когато урната се отваря. Тленните останки на Тревър Холис се разпиляват. Пръст си и в пръст ще се върнеш. Пепел си и в пепел ще се превърнеш. Пълнят очите на всички. Дробовете им. Пепелта на Тревър се стели като облак около нас. Пистолетът на Адам пада на килима.
Преди Фертилити, преди охранителите, преди самолетът да потегли, аз сграбчвам пистолета. Сграбчвам Фертилити. Добре де, добре, ще го направим по нейния начин, казвам, притиснал пистолета в главата й.
Тръгваме заднишком към портала.
Не мърдайте, викам.
Спирам, за да й скъсат билета, и кимам към отворената урна и останките от Тревър по целия килим.
Някой да го смете и да го подаде на тази жена тук. Това е брат й.
Охранителите са приклекнали и дулата на оръжията им сочат челото ми. Един касиер събира повечето от Тревър в урната и я подава на Фертилити.
— Благодаря — казва тя. — Толкова е неловко.
Качваме се на този самолет, казвам аз, и отлитаме.
Насочвам я към терминала, чудейки се кой ли на борда е истинският смахнат похитител.
Питам Фертилити и тя се разсмива.
Питам я защо и тя казва:
— Каква ирония само! Скоро ще разбереш кой е похитителят.
Ти ми кажи.
Хората в самолета се тълпят в задната половина, приведени, закрили глави с ръце. Хлипат. Между редовете до пилотската кабина е струпана купчина с портфейлите, часовниците, лаптопите, мобилните телефони, преносимите CD-плеъри и сватбените халки на всички.
Хората са добре обучени.
Сякаш това има нещо общо с тях.
Сякаш това има нещо общо с парите.
Казвам на екипажа да затвори вратите. Все пак съм бил на много самолети, пътувайки от стадион до стадион. Подгответе се за отлитане, казвам.
До нас седи дебел костюмар с пакистански вид. Двойка бели с колежански вид. Мъж с китайски вид.
Питам Фертилити — кой е, кой е истинският похитител.
Тя коленичи до купчината с жертвоприношения и тършува из нея. Избира си красив дамски часовник и перлена огърлица.
— Сам познай, Шерлок — казва тя.
Тя казва:
— Аз съм само невинна заложничка.
И закопчава диамантена гривна около китката си.