Запазете спокойствие, изкрещявам аз, но знайте, че на борда на този самолет има опасен терорист, който възнамерява да го разбие.
Някой пищи.
Млъкнете, моля, казвам.
Казвам на всички — не ставайте, докато не открия терориста.
Фертилити взима диамантен пръстен от жертвения олтар и си го слага.
Един от вас е похитител, казвам, не знам кой, но някой тук иска да разбие самолета.
Фертилити се кикоти ли кикоти.
Обзема ме ужасно усещане, че пропускам някаква много смешна шегичка.
Успокойте се, казвам.
Казвам на стюардесата да отиде отпред и да разговаря с капитана. Не искам да нараня никого, но наистина трябва да се измъкна от тази страна. Трябва да излетим и да се приземим на безопасно място, някъде между тук и Австралия. После всички ще слязат.
На Фертилити, която се смее до мен, казвам, че дори тя ще слезе.
Ще довършим полета, казвам, но само аз и един пилот. И щом отлетим втория път, казвам, ще пусна пилота да скочи с парашут.
Ясно ли е, питам.
И стюардесата, към чието лице съм насочил пистолета, отговаря „да“.
Този самолет ще се разбие в Австралия, казвам, и само един човек ще умре.
И тогава започвам да разбирам.
Може би няма друг похитител.
Може би похитителят съм аз.
Около нас хората започват да си шушукат. Разпознали са ме. Аз съм масовият убиец от телевизията. Аз съм Антихриста.
Аз съм похитителят.
И аз се разсмивам.
Постави ми капан, нали, питам Фертилити.
През смях тя казва:
— Донякъде.
През смях я питам дали наистина е бременна.
През смях тя казва:
— Опасявам се, но, честно казано, не го предвидих. Истинско чудо си е.
Вратите на салона се затварят и самолетът запълзява назад по терминала.
— Е — казва Фертилити, — цял живот си чакал другите да ти казват какво да правиш — семейството ти, Църквата, шефовете, социалната асистентка, агентът, брат ти… — Е, сега никой не може да ти помогне. — Знам само, че ще намериш изход от тази каша. Ще намериш начин да загърбиш цялата си прецакана житейска история. Ще бъдеш мъртъв за целия свят.
Самолетните двигатели започват да вият и Фертилити ми подава мъжка сватбена верижка.
— И след като разкажеш житейската си история, и се сбогуваш с нея — казва тя, — след това двамата ще започнем нов живот и ще живеем щастливо до края на дните си.
2.
Някъде по пътя за Порт Вила в Нови Хебриди аз сервирам последната си вечеря така, както винаги съм си мечтал.
Хвана ли някого да си маже масло на филийката, преди да я разчупи, ще го застрелям.
Хвана ли някого да отпива от напитката си с храна в устата, ще го застрелям.
Хвана ли някого да насочва лъжицата към себе си, ще го застрелям.
Хвана ли някого без салфетка в скута…
Хвана ли някого да побутва храната с пръсти…
Хвана ли някого да се храни, преди да съм сервирал на всички…
Хвана ли някого да духа храната, за да изстине…
Хвана ли някого да говори с пълна уста…
Хвана ли някого да пие бяло вино, уловил чашата, или да пие червено вино, уловил столчето на чашата…
Всички ще получите куршум в главата.
На трийсет хиляди метра над земята сме, движим се с осемстотин и деветнайсет километра в час. В апогея на човешката еволюция сме и ще изядем тази вечеря като цивилизовани човешки същества.
1.
И така, това е моята изповед.
Проба, проба, едно, две, три.
Според Фертилити, ако само успея да измисля как да избягам… Ще избягам оттук. Ще избегна катастрофата. Ще избягам от Тендър Брансън. Ще избягам от полицията. Ще избягам от миналото си, от цялата си смахната, болезнена, окаяна, объркана житейска история.
Фертилити казва, че номерът е просто да разкажа на хората как стигнах дотук, и ще измисля начин.
Ако успея да си тръгна и да загърбя стария си живот…
Ако оцелея, каза тя, ще се научим да правим по-добър секс.
Ще заживеем нов живот заедно.
Ще ходим на уроци по танци.
Посъветва ме да разкажа житейската си история до момента, когато самолетът удари земята. После светът ще си помисли, че съм умрял. Каза да започна от края.
Проба, проба, едно, две, три.
Проба, проба, едно, две, три.
Може би работи. Не знам. Дали ще ме чуете някога? Не знам.