Това я накара да се изкиска.
— Ами… не, не само, но… обикновено. Нормално. Искам да кажа, че хората могат да го правят, когато пожелаят, с изключение на публично място. Дори тогава… някои го правят, дискретно. Те, ъ, наслаждават се на тръпката, ох, да бъдат заловени.
Сега той се взираше в нея с голям интерес. Страните му се бяха зачервили, както когато беше възбуден.
— Тръпката?
— Ами някои хора намират тръпка в това.
— А ти намираш ли… тръпка в това?
Тя се засмя и поклати глава.
— Не, по принцип не. Макар че, знаеш ли, не бива да се отказваш от нещо, преди да си го опитал, и така нататък.
— Не бива да се отказваш от нещо, преди да си го опитал — повтори Джак, бърчейки вежди. Господи, той беше така възхитително секси. — Искам да опитам всичко с теб, Харпър.
Тя изпъшка, взе лицето му между дланите си и приближи устните му към своите. Езикът му бавно проникна в устата й, имитирайки същото движение, което правеше с бедрата си, докарвайки я до лудост, до…
— Хм.
Харпър ахна от изненада, изправи се, а Джак застана пред нея. Тя пъргаво се плъзна от масата, извърна се, оправи блузата си и бързо приглади косата си.
Дядото на Джак стоеше на прага и се взираше в тях с неодобрително стиснати устни.
— Сър — прекалено забързано изрече тя, прекалено задъхано. — Ъ, здравейте, господин Феърбанкс, сър, радвам се да ви видя.
Той изгледа първо нея, после измери с поглед и двамата. Тя не посмя да погледне надолу към Джак, макар че вътрешно се сгърчи, защото много добре знаеше как изглежда отпред доскоро безупречно изгладеният му панталон.
Малко е да се каже, че беше засрамена.
— Вечерята е почти готова — оповести дядо му. — Цялото семейство е тук. Исках да се уверя, че ще се присъединиш към нас, Джак.
Харпър не пропусна как той натърти на името на Джак и пропусна нейното.
— О, ами аз вече трябва да вървя…
— Харпър ще остане — заяви Джак, без да откъсва поглед от дядо си. Улови ръката й. За един напрегнат миг те се взираха един в друг. Дали тя не пропускаше нещо? Младата жена осъзнаваше неловката ситуация, но дядото на Джак я правеше десет пъти по-лоша. Джак се наведе напред, помириса въздуха и смръщи вежди. — Какво е това? — попита със странна нотка в гласа.
Дядо му изтръска предницата на ризата си, внезапно добил смутен вид поради някаква причина.
— Ъ, цигарен дим. Лош навик. Обещах на Лони да ги откажа. — Погледна към Харпър с лека усмивка. — Извинете ме за грубостта. Останах изненадан, че Джак има компания. Разбира се, че може да се присъедините към нас за вечерята.
— О. Хм… — Джак стисна ръката й и тя го стрелна с бърз поглед. Разбра, че той й казваше, че иска тя да остане, да не отказва вечерята. Моля те, говореха очите му. — Благодаря за поканата. С удоволствие ще се присъединя към вас.
Господин Феърбанкс я удостои с не особено искрена усмивка.
— Добре. След пет минути ви очакваме в трапезарията.
След тези думи той се обърна и излезе. Харпър отново приседна върху масата, заровила лице в шепите си.
— Уф! — изпъшка тя, вдигайки очи към Джак. — Току-що направих ужасно впечатление, нали?
Лицето му отново придоби замислен вид, докато осмисляше думата впечатление, а после бавно поклати глава.
— Моят дядо… — Той погледна зад нея, сякаш търсеше правилните думи. — Мисля, че е бил различен човек, преди… моят баща да умре. По-добър човек.
— Кое те кара да мислиш така?
— Усмивката му на снимките тук… онези преди и онези… след. Различна е.
Тя го погледна изучаващо. Вярваше на преценката му. Той беше изключително интелигентен и възприемчив. Помисли си, че за нея беше чест, задето я искаше в живота си. Той бе избрал нея. Но всъщност Джак не бе имал много възможности за избор. Престани, Харпър. Имаше този навик да се убеждава, че хората я избират поради липса на нещо по-добро. Може би това ниско самочувствие беше плод на действителни обстоятелства, но в един момент тя трябваше да открие собствените си качества и достойнства и да повярва в тях. И може би точно сега беше този момент.
Пое ръката му.
— Да вървим. Да ме запознаеш с новото си семейство.
Докато приближаваха до трапезарията, тя чу гласове, звън на чаши и женски смях. Вдясно имаше тоалетна и Харпър, чувствайки се нервна, спря.
— Първо ще се освежа и ще се срещнем там. Върви без мен — каза и кимна към стаята пред тях.
— Добре — съгласи се Джак, приведе се и бързо я целуна по устните. — Побързай — изрече само с устни, отвори широко очи и обърна глава към стаята, където другите вече чакаха.