Те бяха ужасни. Може би с изключение само на дядото на Джак. Ала дори и той очевидно бе изтъкан от предразсъдъци и прекалено бързо съдеше хората, но не и когато това наистина беше важно. Защо не насочеше проницателните си преценки към Лони и нейните разглезени, непоносими деца? При все това… те бяха семейството на Джак. Той се нуждаеше от тях, ако искаше да успее в новия си в живот. Или поне се нуждаеше от това, което те можеха да му осигурят. Името Феърбанкс можеше да отвори всяка врата, недостъпна за обикновените простосмъртни — като самата нея.
— Какво мислиш за тях? — попита Джак, след като смехът им заглъхна. — На теб… хареса ли ти… компанията им? — попита той, повдигайки вежди.
— Те не са като семейство Галахър — леко се усмихна тя. Вдигна ръка и отмести кичур коса от челото му. — Но те са твоето семейство. Дядо ти е загрижен за теб, мога да се закълна в това. Той иска да ти помогне да се приспособиш. Да се научиш. Да успееш. Мисля, че би трябвало да му позволиш.
— Наистина ли?
Тя кимна.
— Добре. — Той преплете пръсти с нейните. — Кога мога да остана насаме с теб? — прошепна на ухото й и тя потръпна. — Искам да е още сега.
— Знам — простена Харпър. — И аз го искам. Но не желая да ставам причина за раздор между теб и дядо ти. — Веждите му се мърдаха нагоре-надолу, което означаваше, че той се опитва да си обясни думата. Тя му се усмихна с обич, повдигна се на пръсти и го целуна. — Ще те взема утре и ще ти покажа още малко от Мисула. А след това ще отидем за няколко часа в апартамента ми. — Усмихна му се многозначително.
— Няма да е достатъчно. Искам цялата нощ.
Харпър се засмя.
— Добре, ненаситнико! Но засега ще се наложи да се задоволим с това, което имаме. Не можеш да прекарваш всеки час от деня с мен. Десет хиляди книги все още те очакват да ги прочетеш. — Смигна му и той се ухили, но изглеждаше разочарован.
Тази раздяла е мъчителна и за мен, Джак.
Той въздъхна и отстъпи крачка назад.
— Добре. Някой ден ще имам собствена къща и ти ще дойдеш да живееш там с мен и нито една нощ няма да прекараме разделени.
— О, Джак! — пресекливо изрече тя, притисна се в него, целуна го, вдъхна го.
Неговата невинна простота. В момента той толкова много искаше това. Но тя отново се запита как промяната му, сливането и смесването с обществото ще го промени като цяло, ще промени желанията му. Знаеше, че няма да е честно от нейна страна да не му позволи да си тръгне, ако накрая се окаже, че неговата промяна означава той да се раздели с нея.
Глава 41
Снегът се бе стопил и земята беше мека и влажна под краката й. От време на време в далечината се чуваше кучешки лай, докато Харпър и агент Галахър си проправяха път през гората.
Тя се бе изненадала, когато той й се обади същата сутрин и я помоли да го закара до имота на Айзак Дрискол, въпреки че пътищата бяха значително по-проходими, отколкото преди седмица. Харпър бе предположила, че не особено успешната й кариера като полицейски консултант официално беше прикачила. Но агент Галахър й бе казал, че не само се нуждае от шофьор, но и би желал да използва помощта й да се „поразровят“ из гората, както той се изрази.
Харпър предложи Джак да дойде с тях и също да им помогне — или дори да я замести, — тъй като едва ли някой друг познаваше горите по-добре от него. Но агент Галахър не се съгласи и тя си помисли, че той се държи доста потайно относно цялата работа. И ето я сега насред гората, прекрачвайки изгнил пън, докато се взираше в листа хартия, който Айзак Дрискол бе нарисувал и очевидно бе държал в чекмеджето на нощното шкафче до леглото си.
— Шефе! — разнесе се глас зад тях.
— Да! — откликна агент Галахър, мина покрай нея и се отправи към мъжа, застанал в края на гората.
Тя го разпозна като един от сътрудниците, който държеше кучето, когато пристигнаха преди половин час.
Харпър отново сведе глава към картата. Агент Галахър й бе казал, че думата най-отдолу на листа — покорен — имала нещо общо със спартанците. Очевидно Дрискол е бил обсебен от тях. Младата жена обезсърчено въздъхна. Без конкретна отправна точка нямаше представа какво да търси. Нямаше нищо, което да прилича на някоя от традиционните карти, които беше виждала и преди.
— Два трупа, сър! — достигна до нея мъжкият глас.
Тя застина и очите й се разшириха. Два трупа?
Чу как агент Галахър бавно издиша.