— На деца? — попита той и нещо в тона му й подсказа, че той вече знаеше отговора.
— Изглежда, че да. Единият труп е на много малко дете, а другият — на по-голямо. От лабораторията ще ни кажат повече.
— Добре. Благодаря, Дейвид. Кучетата намериха ли нещо друго?
— Още не. Ще разширим периметъра на търсенето, ако се наложи, утре ще се върнем.
— Благодаря. Веднага ми съобщете, ако откриете нещо друго.
— Разбира се.
Харпър чу отдалечаващите се стъпки на мъжа, на име Дейвид, както и приближаващите се на агент Галахър, бавно се обърна и срещна погледа му. Той навярно бе отгатнал по изражението на лицето й, че е чула разговора, защото въздъхна и рече, почти на себе си:
— Надявах се да греша.
— Две деца? — прошепна Харпър, обхваната от ужас.
Имаше две деца заровени в гората. Чий деца?
Агент Галахър сериозно кимна.
— Намерили са две — заговори Харпър. — Мислиш ли… мислиш ли, че третата отметка означава още едно?
И ако го мислеше така, защо беше довел и нея тук? Кучетата явно сами бяха свършили работата.
— Не знам. Надявам се, че не. Има две червени отметки и една черна. — Ако червените означаваха местоположението на двата трупа, то черната навярно отбелязваше нещо друго. — Вълнистата линия прилича на поток или река, мислиш ли, че бихме могли да я намерим сега, когато снегът се е стопил?
Младата жена преглътна, за да събере сили, чувствайки се… отговорна за онези деца. Ако там имаше нещо, което би осигурило доказателство, за да върнат останките на семействата им, тя щеше да направи всичко по силите си, за да помогне.
Трябваше след малко да вземе Джак и доколкото знаеше, той още нямаше телефон, а и без това едва ли тук щеше да има обхват, но… той щеше да разбере. Когато му каже с какво се е занимавала, той щеше да разбере защо се е забавила.
— Може ли да се върнем и да видим местоположението на двата гроба? — попита тя.
Ненавиждаше дори произнасянето на думата гробове, но как другояче да ги нарече?
Агент Галахър кимна и двамата излязоха от гората и се отправиха обратно към къщата на Дрискол. Водачите на кучетата се бяха отдръпнали, оставяйки животните да водят. От мястото, където бяха застанали, тя можеше да види разположението на двата участъка, които бяха разкопани, мъже и жени в бели костюми и маски се бяха навели над тях. Заля я вълна на тъга и Харпър с все сили се постара да се овладее. За момента. Познаваше значението и облекчението от това най-после да имаш отговори и две семейства сега щяха да получат това. Трябваше да се съсредоточи върху своята задача. По-късно щеше да оплаче двете погубени деца.
Нищо чудно, че Джак ненавиждаше Дрискол и той му вдъхваше лошо чувство. Нещата, които той бе направил, и защо… тя потръпна. Това беше немислимо. Чудовищно.
И за пръв път тя се запита дали Джак й бе казал цялата истина за отношенията си с Дрискол, зачуди се дали не бе скрил част от историята. Запита се дали той не само е бил излъган, но и използван по някакъв отвратителен начин и сега се срамуваше да говори за това.
О, Джак.
Вдигна картата и сравни местата на двата гроба. Изглежда, се намираха точно там, където бяха отбелязани червените квадратчета върху картата. Погледът й се отмести към участъка отвъд, където в момента кучетата търсеха.
— Има река в онази посока, както и няколко по-малки потока — каза тя на агент Галахър. Ако вълнообразната линия изобразяваше вода. Замисли се за миг. — Бих могла да те заведа до всеки един от тях, но те се намират на километри от тук. Каквото и да е отбелязал Дрискол, би могло да е навсякъде. Макар че… — отново се вгледа внимателно за секунда в картата — отметката е начертана точно в края на вълнистата линия.
Не че можеше да се определи мащабът. Харпър въздъхна. Това беше, все едно да търсиш игла в копа сено.
— Знам — рече той. — Объркващо е. Но сега навярно разполагаме с две отправни точки, а това е повече, отколкото имахме. Ще кажа на екипа, че ще отидем с пикапа по-близо до онези реки.
Тя кимна. Не можеха да стигнат директно с колата до потоците. Но можеха да се приближат и после да продължат пеша. Няколко пъти беше водила туристи рибари до един от онези потоци, защото там имаше дълбоки вирове, гъмжащи от риба.
— Аз ще чакам тук.
Той се отдалечи, като стъпваше внимателно по разкаляната земя. Харпър отново погледна картата, питайки се какво я притеснява. Скицата беше съвсем проста, с четири графични символа и една дума. Вече я бе запомнила наизуст.