Камери. Сърцето на Джак се свлече в петите.
— Камери?
— Да, сър. В стаите има камери, за да знае персоналът кога някой от семейството се нуждае от услуга.
В ушите на Джак зажужа като от десетки цикади — беше научил името на онези насекоми, които жужаха и свиреха сред дърветата, огласяйки гората с песните си, но само на всеки седемнайсет години. Бяха идвали само веднъж, но Джак ги помнеше — цялата гора вибрираше от чифтосването им.
Джак се извърна от Найджъл и се запъти към библиотеката, като от време на време поглеждаше нагоре, опитвайки да види камерите.
Той е бил наблюдаван. Отново.
Затвори големите врати зад себе си и за минута се опря върху тях, докато се бореше да си поеме дъх. Изпитваше… не знаеше думата. Все още имаше толкова много думи, които не знаеше. Приближи се до масата, взе речника и го запрелиства, сякаш можеше да се натъкне на правилната дума, която да му обясни какво изпитваше.
Вратата щракна. Помириса я, преди да я види. Жената птица. Тя му се усмихна и затвори вратата зад себе си.
— Джак — измърка, както винаги като котка.
Но котките мразеха птиците. Може би заради това й харесваше да ги кара да плачат. Тя се приближи към него, той искаше да се отдръпне, но остана неподвижен, приглушеното жужене на цикадите в ушите му отново се усили.
Тя прокара извитите си като на птица нокти по гърдите му, облиза устни и го погледна.
— О, на колко много неща мога да те науча, Джак.
Разкопча горното копче на блузата си, после следващото.
Джак разбираше какво иска. Щеше да се съблече гола като червенокосата жена и ще му предложи тялото си, макар че той не беше направил нищо, за да го заслужи. Отстъпи назад и ръката й се отпусна от гърдите му.
— Аз имам жена.
Тя се засмя, но звукът не приличаше на смях. По-скоро на воя на койот, който звярът издаваше, преди да нападне жертвата си. Цъкна с език и отново го приближи.
— Голям мъж като теб? — Сведе поглед надолу, очите й се спряха между краката му, сетне ги вдигна към лицето му. — Една жена не може да ти е достатъчна.
— Грешиш.
— Толкова си сладък — отново измърка тя. — Но аз няма да те спра, както тя направи. Ще ти позволя да направиш това, което искаш. Ще ти хареса ли? Хмм?
Жената птица се протегна и потри ръката си върху мъжествеността му, сграбчи го. Той изненадано изсъска.
Аз няма да те спра, както тя направи.
Тя ги е наблюдавала? Него и Харпър. Точно тук. Вдигна глава, търсейки камерата, и я зърна в далечния ъгъл на тавана. Кръвта му кипна и от гърлото му се разнесе силен стон. Той се бе чувствал в безопасност тук.
— О, да! — измърка тя и още по-силно го потърка.
Той хвана ръцете й и я избута от себе си. Тя политна назад, но запази равновесие.
— Никога повече не ме докосвай! — изръмжа Джак.
Очите й гневно заблестяха, бузите й се зачервиха. Тя отстъпи от него, устата й се отвори, за да заговори, когато на вратата се почука.
— Влез! — извика Джак, опитвайки се да овладее гнева, бушуващ като огнена лава във вените му, чувството на… предателство.
Пое дълбоко дъх и го остави да се разпростре в тялото му.
Вратата се отвори и Найджъл влезе.
— Агент Галахър е тук, иска да ви види, сър.
Джак не удостои с поглед жената котка, която се преструваше на жена птица, и рече:
— Кажи му, че съм тук.
С ъгълчето на окото си видя как тя вдигна рамене, сетне му обърна гръб и закрачи към вратата. Миризмата й остана след нея в стаята. Изпита погнуса.
Агент Галахър влезе и Джак приседна на ръба на бюрото.
— Джак — рече агентът със странно изражение на лицето.
Смесица от тъга и… нещо друго.
Той се изправи и му протегна ръка. Двамата се ръкуваха.
— Може ли да седнем? — попита агентът.
Джак кимна и сърцето му заби по-бързо.
— Харпър добре ли е?
— Харпър е добре. Беше с мен тази сутрин. Току-що я оставих у тях. Разговорът не се отнася до нея.
Джак се намръщи. Защо тя беше отишла с агента, вместо да дойде да го вземе, както беше обещала? Нещо не беше наред.
Двамата седнаха в креслата до мраморната камина и агент Галахър се наклони напред, подпрял лакти на коленете.
— Отново претърсихме имота на Айзак Дрискол, Джак.
— Добре — бавно отвърна той.
— Открихме два трупа, на деца, но на различна възраст.
Кръвта на Джак се превърна в лед. Той не помръдна.
Агентът се облегна назад и изпусна дълбока въздишка.
— Освен това открихме стара минна шахта, която Айзак Дрискол е използвал, за да складира своята… работа.
Жуженето отново се появи. По-силно. В главата му. Под кожата. Навсякъде.