— Намерихме снимките, Джак. И видеозаписи… на теб. Започват от времето, когато си бил много малък, и продължават до деня, в който Дрискол е бил убит.
Стомахът на Джак се присви. Не можеше да говори.
— Освен това намерихме лъка със стрелите, с който смятаме, че е убил майка ти. Открихме нейни снимки в града, както и чантата й с личната й карта. Той явно я е следил.
Дрискол. Дрискол бе убил майка му. Това би трябвало да го разгневи, целия да го изпълни с… гняв. Но той не почувства нищо. Защо?
— Предполагаме, че Дрискол някак си е открил, че тя се е намесила в това, което той е правил, че е възнамерявала да ти каже истината или може би тя сама му е разказала за плановете си, противопоставила му се е и той е отишъл в стаята й в къщата за гости и я е убил.
Тишина. Джак попиваше думите. По-късно щеше да ги осмисли, да се опита да почувства нещо за тях.
— Трябва да ми разкажеш за другите деца, Джак — каза агент Галахър и този път върху лицето му беше изписана само тъга.
И може би… разочарование.
Вълна на срам заля Джак. После го обзе студ, догади му се.
— Харпър видя ли ги? — най-после успя да изрече задавено.
Харпър знае ли какво съм направил? Какво съм аз?
Агент Галахър го изучва около секунда, изражението му оставаше тъжно.
— Да. Харпър видя снимките. Тя откри минната шахта.
Джак издаде звук като на умиращо животно.
— Джак. — Агент Галахър се наведе напред. — Трябва да знам какво се е случило. Какво наистина се е случило.
Завладя го вцепенение, той се отпусна назад в креслото и за секунда стисна очи. Когато ги отвори, заговори:
— Всичко се случи така, както го разказах, но с мен имаше и три момчета. Едното умря при падането, аз избутах другото на корниза, но то навярно също е умряло. Убих третото. Но това стана по-късно. Ние се сбихме за храна. Аз се опитах…
— Аз видях видеото, Джак.
Джак бавно насочи очи към лицето на агента. Не можеше да отгатне изражението му, но си представяше какво си мислеше мъжът. Звяр. Животно. Убиец.
Видео. Видеото беше движещи се снимки. Имаше видео как Джак пронизва онова момче и оставя тялото му в снега. Призля му, в гърлото му се надигна горчилка и той с усилие преглътна.
— Имаш ли някаква представа кои са били онези момчета?
Джак бавно поклати глава.
— Не. Не знам нищо за тях.
За минута се възцари тишина, после агент Галахър я наруши:
— Ние мислим, че момчето, с което ти… си се борил… известно време е живяло под верандата на хижата на Дрискол. Има бележки, в които пише за плъх, който живее под неговата веранда и краде от храната му, откраднал е и един нож. Пише, че смята да го подложи на изпитание. Смятаме, че той е нагласил схватката между вас двамата, за да види какво ще направиш.
Вцепенение. Жужене. Горчилка. Преглътни я, преглътни я.
— Джак…
— Защо го е направил? Взел ме е. Наблюдавал ме е…
Беше същият въпрос, който не му даваше покой, откакто видя снимките в хижата на Дрискол. Защо? Защо мен? Беше изпълнен с гняв и не знаеше кои думи да използва.
Агент Галахър стисна челюст.
— Предполагаме, че е провеждал наблюдателни експерименти. Първоначално най-вече са се отнасяли до оцеляването, силата, закалката. Вярваме, че е подготвил къщата, в която ти си живял, за всички вас, но ти си бил единственият, който е оцелял. Бележките му подсказват, че той е планирал да те подложи на по-специфични изследвания посредством нагласени ситуации, актьори…
— Не разбирам всички тези думи — призна Джак, главата му се въртеше.
Не му се щеше да го казва, но имаше нужда да разбере.
— Съжалявам, Джак. Мисля, че Дрискол е смятал да използва хора, които да се преструват на това, което не са, и да наблюдава как ще реагираш.
— Червенокосата жена — каза Джак.
Гласът му звучеше безжизнен, както той самият се чувстваше.
Агент Галахър кимна.
— Да — отвърна той и гласът му пресекна. Тъжен ли беше? Отвратен? И двете, каза си Джак. — Видяхме бележките за това, видеото…
Джак клюмна глава. Искаше да плаче. Да вие, докато гласът му прегракне и дробовете му спрат да работят. Искаше да намери дупка и да се зарови там сам, така че никой да не го намери.
— Джак… ти ли уби Айзак Дрискол?
Той срещна погледа на агент Галахър.
— Не. Когато отидох в хижата му, той вече умираше.
За няколко минути се възцари тишина.
— Джак, трябва да дойдеш в участъка и да дадеш показания, но аз исках… исках първо да ти съобщя всичко това. Мога да те взема утре сутринта. Какво ще кажеш?