— Искам дивото — повтори.
Не се страхуваше. Щеше доброволно да му се покори, защото вярваше в добротата му.
С ниско ръмжене той запристъпва към нея бавно, бавно. Накрая, когато ги деляха само сантиметри, той светкавично се раздвижи и я сграбчи. Тя пое рязко дъх. Устата му се впи в нейната, гореща и настоятелна. Не се сдържаше и Харпър цялата изтръпна от възбуда, която се стрелна като вихрена спирала между краката й и завърши с изблик на влажно удоволствие.
Джак я стисна в прегръдките си и я понесе към входа на празната хижа, която вече не беше негова, отвори вратата с ритник и я изрита, за да се затвори. Одеялото, с което бе спал почти през целия си живот, все още беше сгънато върху леглото. Той го метна на пода и нежно я избута, така че тя да застане на коленете си.
Дъхът й секна, желанието потече като гореща и тежка лава във вените й, когато тялото му се приведе изотзад и мъжествеността му я притисна, набъбнала и твърда. Ако искаше, той можеше да я нарани. Не изпита никакъв страх. Само напрегнато очакване, от което остана без дъх. Джак се наклони, устните му доближиха ухото й.
— Искаш ли това? — попита с хрипкав глас.
— Да — изохка тя.
Това беше единствената дума, която имаше сили да произнесе.
Той разкъса дрехите й, пръхтене и животински звуци се изтръгваха от него, а страстта й се надигаше като помитаща вълна. Когато той плъзна пръст по влажните й гънки, Харпър си помисли, че може да свърши на мига. Осъзна, че се е задъхала, досущ като животно, като жена, обладавана от любимия си мъж. Това беше чифтосване. Първично, неподчиняващо се на никакви правила на цивилизацията. Покоряваше се единствено на природата, на чудесата, на приливите и луната, на кръвта, пулсираща в хармония с вечния ритъм на телата им, пеещи с един тон, с една мелодия.
Джак вдъхваше аромата й, ближеше я, лицето му се провря между бедрата й, а тя ахна, простена и ноктите й задраскаха по пода. Да, да, да! Може би го бе изрекла на глас. Той изцяло владееше тази дива любовна игра, при все това тя никога не се бе чувствала толкова могъща, толкова свободна. Остави го да я води, отдаде му се напълно. Той вкусваше тялото й, душата й, изпълнените със срам спомени, да, разкъсваше я парче по парче, докато тя се разтопи в него и двамата станаха едно цяло. Така трябваше да бъде, усещаше го с костите си, като отклик от удоволствието на жените през вековете, които бяха любени и обожавани от мъжете си.
Почувства горещата му гола плът върху гърба си и със замъглени очи погледна през рамо. Лицето му беше като маска на необуздана похот. Вълкът. Той се бе превъплътил във вълка, а сърцето й се изпълни с безкрайна радост при мисълта, че той й вярваше достатъчно и бе сигурен, че тя ще го приеме. За да го обича. За да го задържи.
Ръцете му триеха гърдите й, мачкаха ги, докато ръмжеше от благоговение. Дланите му се плъзгаха по ребрата й, а езикът му откри мястото, което я накара да закрещи, докато я смучеше и вкусваше. Тя поклащаше бедра, търкаше женствеността си в лицето му, молеше го за още. Толкова близо, близо. Когато той се отдръпна, тя изскимтя, вик на разочарование.
Но почти веднага мъжествеността му се притисна към пламналата сърцевина и скимтенето се сля с дълбока въздишка на екстаз.
Джак я прониза с един бърз тласък, пръхтейки шумно от мъжка наслада, и звукът я изстреля към върха дори още преди той да започне да се движи. Да прониква. Да взема това, което доброволно му бе дадено. И когато го направи, тя отново достигна оргазъм, коленете й се огънаха от пулсиращото блаженство, риданията й се смесиха с ръмженето му.
Той обви ръка около талията й, за да я подпре; едната му ръка сграбчи шепа коса, предпазвайки я да не падне, а членът му отново и отново я пронизваше, докато тръпките на екстаза разтърсваха отмалялото й тяло. Пръстите му бяха заровени в косата й, ръката му здраво я стискаше, мъжествеността му безмилостно навлизаше в нея, стегнатият му корем се удряше в дупето й. Тя умираше, умираше от бавната смърт на прекалената наслада. От блаженство. От еуфория. От него.
Ритъмът им се ускори, пръхтенето му стана по-шумно, всичко се сливаше в едно, докато той изрева от задоволство, сграбчи бедрата й, блъскайки се в нея, а после забави, забави ритъма, докато не останаха само смесените им стонове и топлината на лъщящите им от потта тела. Небето и земята под тях продължаваха да се движат, да се люшкат в същите нежни поклащания като телата им.
Светът бавно се завърна, окъпан в блажена омая, сякаш са били будни и сега се унасяха в сън.
Той я обърна, очите му я пронизваха, пълзяха по лицето й, търсейки… незнайно какво. Но това, което откри, накара устните му да се извият в усмивка, погледът му заблестя от нежност, когато я притегли към гърдите си, зарови нос в шията й, в косата й, целуна устните й, облиза неусетно пролетите сълзи по бузите й.