Жената се засмя, смехът й прозвуча пискливо като на червеногушо коприварче. Но той вече трябваше да престане да сравнява всичко с дивата природа, трябваше да разшири своя… нещо си. Имаше дума за това, но точно сега не можеше да мисли за нея. Обаче това означаваше, че най-накрая беше научил имената на нещата, които досега не бе знаел, и трябваше да започне да ги използва. Усмихна се, горд с познанията, които вече бе придобил.
— Направо оттук — упъти го жената, поглеждайки през рамо, като се изчерви поради непонятна за него причина.
Някои неща все още оставаха загадка за него. Джак я последва и влезе в стая с маса в средата, зад която седеше агент Галахър с бележник пред себе си.
При влизането на Джак той стана и му стисна ръката.
— Радвам се, че Харпър те е намерила.
Джак сведе поглед, засрамен, задето бе избягал. Чувстваше се смутен от това, че този мъж знаеше толкова много за него, лични неща, които не вярваше, че някога ще сподели с друго човешко същество.
— Знам, че трябва да запишете показанията ми, но двамата с Харпър открихме нещо ново.
— Какво е то?
Джак издиша дълбоко.
— Харпър е била едно от децата на скалата през онази нощ. Мислех я за момче заради косата й. И… може би защото всички останали бяхме момчета. Но е била тя.
Агентът бавно се отпусна на стола.
— Как го разбра?
Джак му разказа за джобния нож, за това как бе избутал Харпър върху корниза, за нейния спомен как той й казва да живее.
Агент Галахър остана мълчалив за няколко минути, леко поклащайки глава.
— Леле. Добре… — Отново се умълча. — Значи, Дрискол по някакъв начин е причинил катастрофата с колата на родителите на Харпър или… може би ги е избутал от пътя, след което Харпър се е озовала заедно с теб на онази скала. И тя е трябвало да участва в изследването му.
Ледена тръпка пропълзя по гръбнака на Джак.
— Не знам.
Агент Галахър кимна, за миг погледът му се зарея встрани.
— Добре. Ще погледна на нещата от друг ъгъл. — Стисна устни и отново впери очи в Джак. — Засега нека запиша показанията ти, а после ще помоля още един човек да се присъедини към нас.
Джак се намръщи, но агентът не изглеждаше разтревожен, а Джак му имаше доверие.
— Готов съм — кимна той.
Агент Галахър включи диктофона и започна да разпитва Джак. Младият мъж му разказа всичко, което знаеше, отговаряше честно и изчерпателно. Когато свършиха и агент Галахър натисна стопбутона на малкия диктофон, Джак имаше чувството, че огромен камък бе паднал от плещите му.
Пътят пред него вече беше чист. Заля го усещане… за победа. Вече нищо не помрачаваше живота му. Той се простираше открит и ясен пред него. А Харпър го очакваше, за да го започне заедно с него.
На вратата тихо се почука и агент Галахър стана, отвори я и пропусна някого. Джак се вгледа по-внимателно и се изправи. Ченето му увисна.
Беше червенокосата жена, която му бе казала за камерите. Тя пристъпи напред. Когато видя Джак, се изчерви и сведе очи.
Той пое ръката й и я стисна. Не вярваше на очите си, че тя беше тук, в реалния свят. А не част от онзи стар свят, в който се водеше война и навсякъде бе пълно с врагове. Не, тя също беше лъжа. Радваше се да го знае.
Болеше го да го знае.
— Здрасти, Джак — промърмори тя.
— Здрасти…
— Брил — рече тя. — Казах ти истината за това.
Жената отново се изчерви и сведе поглед.
— Брил е тук, за да даде показания — обясни агент Галахър. — Името й е необичайно и когато ми го каза, започнах да го търся в програмите, в които Дрискол е участвал на доброволни начала. Открих името на майка ти в една програма, когато е била на двайсет и една. — Той замълча. — Открих и две жени с името Брил в по-скорошни програми. Само едната беше червенокоса.
Брил го погледна и плахо му се усмихна.
Джак попиваше информацията за майка си. Ето как Дрискол я бе открил. Била е бременна с него. Изтласка мисълта и погледна Брил.
— Дрискол те е изпратил при мен — каза Джак, вече знаейки отговора.
Тя кимна.
— Да. Той ми каза, че синът му живее сред пущинаците. Смятал да те върне в цивилизацията, но бил загрижен, че първичните ти инстинкти били твърде силни, и се притеснявал да не нараниш някого, особено жена. Искаше да те постави в реална житейска ситуация, където ти ще можеш да се подчиниш на тях или да ги потиснеш. — Тя замълча. — Аз проституирах. — Лицето й поруменя. — Заради дрогата. Предполагам, че той е решил… че за мен няма да има значение какво ще ми направиш. Може би аз също съм го мислила. Приех парите. Приех работата.