Райли я наблюдава около секунда, после се усмихна.
— Сигурно е така, защото никога не съм виждала такова умиротворение в очите ти.
Харпър се изкиска и отпи още една глътка от виното.
— Все още има неизяснени неща, що се отнася до това, което наистина се е случило с Джак — заговори тя. — Но тези въпроси накрая ще получат отговор или може би няма. Независимо от всичко, той е страхотен! Той е най-силният мъж, когото някога съм познавала!
Живей! Думата, която преди цяла вечност й бе казал в подножието на онази скала, звънеше в главата й, както и преди — дълбоко заровена в подсъзнанието й и от време на време си пробиваше път на повърхността, окуражаващ вик да не се отказва. И тя не го бе направила. Заради него.
След това разказа на приятелката си какво бе открил агент Галахър, какво двамата с Джак бяха открили, след като той бе изчезнал в гората, завърнал се отново в единственото място, което той продължаваше да чувства като свой дом, въпреки че тя се бе заклела, че ще промени това. Тя щеше да бъде неговият дом. От онзи ден занапред. А той щеше да бъде нейният.
Райли се изправи с увиснало чене.
— Да не би от полицията да смятат, че Дрискол е убил и родителите ти? За да те отвлече и да те включи в експеримента си?
Харпър се намръщи.
— Не знаят. И може би никога няма да узнаят. Но, да, това е най-правдоподобната хипотеза засега.
— Мили боже! — възкликна Райли. — Не мога да повярвам, че нещо толкова откачено е ставало точно тук, в Хелена Спрингс.
— Знам. Аз също още не мога да го осъзная.
И навярно така щеше да бъде още известно време. Но тя умееше да оцелява. И занапред щеше да е така. Нужно ли беше обезателно да узнае какво точно се беше случило с родителите й? Защо тя е била избрана? Всъщност, не. Това нямаше да ги върне. Нямаше да промени миналото. Аз оживях.
А що се отнасяше до нея, Джак беше най-великият оцелял. Нейният герой. Нейната любов. Нейният самец, нейната сродна душа до края на дните й.
— И така, какво се случва оттук насетне?
— Агент Галахър все още работи по случая, опитва се да открие кой е убил Дрискол. И се опитва да идентифицира труповете, открити в имота на Дрискол. — Разтърсиха я тръпки. Малко е оставало и тя да се превърне в останки в земята на Дрискол. Червено кръстче върху нарисуваната от него карта. Пое дълбоко дъх. — Но докато разследването продължава, смятам да започна курсовете по психология в Мисула. Искам да разбера какво кара хората да постъпват по този или онзи начин.
Искаше някой ден да работи като криминален психолог, да помага на агенти като Марк Галахър при разнищването на престъпленията. Всичко, което се бе случило, беше ужасно, трагично, изключително изненадващо и трудно за разбиране. Но възможността да наблюдава от началото до края как постепенно се разрешава даден случай, я бе вдъхновила да се посвети на тази работа. И знаеше, че агент Галахър ще я подкрепи и ще й помага в тази професия.
Междувременно двамата с Джак щяха да продължат с нейния туристически бизнес като планински водачи. Малко беше да се каже, че подобно занимание бе съвсем естествено за него. Та кой друг познаваше дивата природа по-добре от него?
Харпър и Райли си побъбриха още половин час, размениха си коледните подаръци, смяха се, припомняйки си забавни случки от миналото. Когато стана, за да си върви, Харпър никога не се бе чувствала толкова цялостна. Да бъде влюбена, беше прекрасно чудо, но да бъдат заобиколени от приятелска общност, щеше да обогати живота и на двама им.
Младата жена се усмихваше на себе си, докато слизаше по стъпалата пред дома на Райли, и зави към закрития паркинг, нетърпелива да се прибере у дома и да чака завръщането на Джак. Тъкмо вадеше ключа от чантата си, когато долови някакво движение зад гърба си, и се извърна, когато някой я сграбчи изотзад. Отвори уста, за да извика, но вдъхна с пълни гърди нещо сладникаво и застрашително като притисналата се към устата й ръка. Завладя я ужас. Опита се да повдигне ръка, да замахне във въздуха, да удари, но тялото й беше прекалено тежко. Светът се размаза и избледня. Изчезна.
Не можеше да вижда. Почти не можеше да чува. Главата й бучеше и изминаха няколко минути, преди да разбере, че звукът не идваше от собственото й съзнание, а по-скоро отвън, някъде отвъд мрака. Заслуша се, мислите й се проясниха, паметта й се завърна късче по късче. Вода. Това беше вода.