Той се приближи до масата редом с кухненския кът, състоящ се само от плот, мивка, котлон с две плочи и малък хладилник. Също както на първото местопрестъпление, и тук навсякъде се виждаше прах за снимане на отпечатъци.
— Чух, че сте от Калифорния.
— Роден съм и съм отраснал там — отвърна Марк.
— И какво ви доведе в Монтана?
— Просто търся промяна. Сестра ми живее в Бют и когато видях, че има свободно място в щатския Департамент по правосъдието, подадох молба.
Той погледна към нея и видя, че младата жена го наблюдава със скептично изражение, което му подсказа, че тя се досеща, че той премълчава нещо. Едва не се усмихна на очевидното й недоверие, когато спътницата му се извърна. Марк я познаваше едва от час, но вече знаеше, че тя задаваше много въпроси и поставяше под съмнение доста неща, но не беше сигурен дали това бе интуиция, или просто богато въображение. Би могъл да се възползва от това. Смяташе, че подобна любознателност би могла да бъде положително качество за него и работата, която вършеше. Надяваше се, че тя ще прецени къде да я използва, вместо да я остави да се развихри на воля. Тя беше млада. Много млада. Имаше време.
Ала и дъщеря му беше млада, но се оказа, че нямаше достатъчно време. Всъщност беше съвсем недостатъчно. Марк отпъди мислите, взе най-горната тетрадка от малкия куп тетрадки в различни цветове и я прелисти. Изглежда, беше някакъв учебен дневник, в който бяха записани наблюдения за опосуми и… обърна страницата… елен… вълци. Различните части бяха разделени на глави със заглавия, сякаш Дрискол бе нахвърлил план за книга. Марк прелисти набързо останалата част от тетрадката, после провери и другите. Защо Айзак Дрискол бе проявявал интерес конкретно към тези три вида животни, а не към някои други?
Отново огледа хижата. Това ли е била причината този човек да живее тук? За да пише книга за природата?
— Харпър, ти си нещо като специалист за живота сред дивата природа — подхвана той. Тя отвори уста, за да възрази, но той продължи, без да й даде тази възможност: — Ако наблюдаваш животни и да кажем, пишеш книга за тяхното поведение, задължително ли ще искаш да живееш сред тях?
Харпър смръщи вежди.
— Ами… да, може би. Но не мога да се сетя за нито едно животно, което вече да не е било предостатъчно наблюдавано в неговата естествена среда, особено наоколо… написани са стотици книги и прочее. Няма да бъде нищо ново.
— Точно това си мислех и аз — промърмори агентът, пъхайки тетрадките в хартиен плик за веществени доказателства, който извади сгънат от джоба си.
Криминалистите не ги бяха сметнали за важни, но нещо подсказваше на Марк, че по-късно ще трябва да ги прегледа по-внимателно.
— Освен ако — продължи тя, пристъпвайки в стаята — животното или животните не са били наблюдавани при много специфични условия, които по някакъв начин се различават от нормалните. — Прехапа долната си устна и за миг се замисли. — Като например, ако записаните данни се отнасят за това как ще реагира някое животно на нещо непознато за него. Като това, което правят в лабораториите.
— Да. Само че Айзак Дрискол е бил изследовател с докторска степен в лаборатория на „Рейформ“. Пенсионирал се е по-рано преди шестнайсет години и се е преместил да живее тук. Напуснал е лабораторията заради тази дива пустош.
При все че не беше работил в лаборатория, където са се изучавали животни, доколкото Марк бе установил.
Харпър поклати глава.
— Не знам какво означава това. Освен ако той не е наблюдавал животните от личен интерес.
Би могло. Истинският въпрос беше защо, като е живял тук сам в пустошта, наблюдавайки опосуми, е бил убит? И то по толкова жесток начин? Трябваше да огледа мястото, където Дрискол е бил убит.
— Ей сега се връщам — каза той на Харпър, която му кимна, и се запъти към стаята, където е било извършено убийството.
Криминалистите бяха взели проби от кръвта на Айзак Дрискол, за да я изследват, но по-голямата част от нея все още беше по стената и пода — голяма, засъхваща локва.
Агентът се запита дали жертвата има близки роднини — все още чакаше тази информация — и ако имаше, дали те щяха да поискат тази неприветлива и мръсна хижа насред нищото, където техният роднина е бил убит. Дали щяха да пожелаят този имот? В такъв случай какво щеше да стане с Лукас без фамилно име? Въздъхна, докато се взираше в голямото тъмно петно. Какво, по дяволите, се бе случило тук?