Смъртта не е била мигновена — както и при предишното убийство, стрелата е била изстреляна с достатъчно сила, за да прикове жертвата към стената, оставяйки я безпомощна. Кръвта му бе изтекла от тялото. Също като убитата Джейн Доу* в града, макар че този изстрел бе поразил Айзак Дрискол в гърдите и той бе останал достатъчно дълго в съзнание, за да се добере до телефона и да набере 911. Може би е бил в джоба му? Леснодостъпен дори и в предсмъртна агония.
[* Име, с което се нарича неидентифицирана жертва на престъпление. — Б. пр.]
И в двата случая бе проявена злост — дори омраза. Нито едното от двете престъпления не бе случайно, макар че стрелите при двата случая малко се различаваха. Дали това означаваше, че убийците са двама, или един и същ убиец е използвал различни стрели, това Марк не знаеше. Престъпленията бяха твърде подобни, за да не са свързани. Но как? Защо? Това беше най-важното, което трябваше да разбере. Ако откриеше причината, щеше да открие извършителя.
Който и да беше пронизал жертвите, той или тя със сигурност е знаел как да борави с лък и стрела. Трябваше да се консултира поне с двама експерти по този вид оръжие, но доколкото можеше да предположи, и двата изстрела бяха смъртоносни, произведени умело и бързо. С много сила. Колко силен трябва да е някой, за да прониже човешко тяло? Трябваше да проучи това. Знаеше само, че нито една от жертвите не е била убита от новак.
Марк хвърли един последен поглед на оскъдно мебелираната стая: легло, сега без спално бельо, и скрин. Над скрина висеше единственото произведение на изкуството, което Марк бе видял в къщата. Той се приближи и внимателно го разгледа. Репродукцията изобразяваше древна битка. Мъже с щитове и стрели стояха срещу друга група, въоръжена със същите оръжия, от двете страни на дълбок проход. Не беше запален по историята и не разпозна униформите, ако можеше да се нарекат така — мнозина от воините бяха голи до кръста, облечени в къси поли. Дали беше някаква римска битка? Марк засне картината с мобилния си телефон, за да я разгледа по-късно.
Отвори горното чекмедже на скрина и установи, че беше пълно с кутии с кибрит, подредени в две редици. В останалите чекмеджета имаше дрехи, небрежно сгънати. Марк затвори чекмеджетата, излезе от стаята и се върна при Харпър.
Останалата част от информацията, която му бе нужна, щеше да получи от криминологичната лаборатория. Силно се надяваше да са открили нещо, с което да се захване — някаква следа. Знаеше, че му бяха възложили този случай, защото никой друг не желаеше да скита посред зима из мразовитата пустош. Той също не изгаряше от желание, но щеше да положи всичките си сили и умения, за да разреши този случай. За да се установи на тази работа и да свикне с този нов живот, който двамата с Лори се опитваха да приемат. През повечето време отделно.
Харпър стоеше до вратата, както в началото, пъхнала ръце в джобовете, сякаш искаше да си тръгне час по-скоро. Не я винеше. Имаше нещо потискащо в това място. И не само защото тук е било извършено убийство — макар че това навсякъде би засилило мрачната атмосфера. Не, цялото място изглеждаше тягостно и неприветливо. Марк изпитваше неистовото желание да отвори вратата и да побегне навън, което бе достатъчно показателно, тъй като отвън беше истинска ледена зима.
— Да тръгваме ли? — попита тя.
— Да. Искам да те попитам за нещо, което е било намерено тук, но мога да го направя и в колата. От криминологичната лаборатория трябва да ми изпратят имейл с резултатите, след като приключат с изследванията.
Тя изглеждаше нетърпелива да се махне от мрачната хижа, направи две бързи крачки към вратата и я отвори по-рязко, отколкото беше необходимо. Вратата се блъсна в стената на верандата и Харпър смутено се озърна назад, но не забави ход, докато се спускаше по двете паянтови стъпала. Марк затвори вратата зад тях и пое дълбоко дъх. Студеният въздух изпълни дробовете му и той се почувства по-добре — пречистен. Жив.
Докато вървяха бавно към нейния пикап, Харпър погледна към трите планински върха на юг, сетне извърна поглед към него.
— Агент Галахър, какво мислите за Лукас? Да живее сам тук, в имота на Дрискол, и да разменя разни неща с него. Не е ли странно?
Марк кимна. Възнамеряваше да разговаря с Лукас, ако се появеше някакво доказателство, което го уличава, но дори и да не се появеше, той бе решил да му върне лъка и стрелите и да се опита да научи нещо повече за него.