Харпър се запита дали той бе споделил с нея всички неща, които бе открил за Лукас, ако изобщо имаше какво да се открива. Каквито би трябвало да има. Нали? В съзнанието й изникна картината на Лукас в килията на ареста, припомни си как погледът му се кръстоса с нейния, преди да се качи в сува на помощник-шериф Брайтън.
Кафемашината избипка и тя наля чаша кафе, добави малко мляко и отпи една благодатна глътка, докато мислите й отново се върнаха към странния, но интригуващ мъж. И към онзи медальон около врата му. Не беше ли го виждала и преди?
Спомените за родителите й бяха неясни. Беше прекалено малка, когато те умряха — само на седем години. Но докато сега стоеше в кухнята си, огряна от последните следобедни лъчи на слънцето, проникващи през прозореца, и отпиваше от животоспасяващата напитка, онова проклето колие не й излизаше от ума. Или поне приличаше на нещо познато. Майка й носеше подобен медальон с… може би бяха сърца? Три сърца… думите глождеха кътчетата в съзнанието й. Нещо… преплетено. Изпусна пресеклива въздишка и разтри лявото си слепоочие. То беше там, но прекалено далече, за да го достигне, плъзгаше се по ръба на спомените й, дразнеше я.
Ами ако… остави празната чаша в мивката и се върна в спалнята, служеща и за всекидневна, извади кутията от най-горния рафт, седна върху леглото и я отвори. Вещите на родителите й — мебелите и другите предмети в къщата — бяха прибрани в склад и впоследствие продадени на търг, благодарение на безотговорен „адвокат“, който не бе платил наема, зает с прекалено многото си дела. Но Харпър бе запазила няколко фотоалбума и дреболии, които й бяха позволили да вземе със себе си, преди да я изпратят в първия й приемен дом. В кутията имаше не само снимки, но и няколко пощенски картички — спомени, които отдавна не бе разглеждала. Отмести картичките, тъй като не смееше да рови в тях. Да види днес почерка на родителите си, щеше да й дойде в повече, а тя нямаше да може да го понесе, не и след кошмарния сън, който така я бе разтърсил. Какво се криеше в човешкия почерк, който можеше да възкреси някого само с един-единствен поглед? Благословия. И проклятие.
Харпър прелисти двата фотоалбума — единият беше пълен със снимки от сватбата на родителите й, а другият с нейните като новородено и вече проходило бебе. Не откри нищо в нито един от двата, затова ги остави настрана и извади купчината отделни снимки. Започна да ги разглежда една по една, но се спираше само на тези на майка й. Не бяха много. Повечето от фотографиите навярно бяха запазени някъде в цифров формат, до който тя нямаше достъп.
Не се загледа в усмихнатите им лица, не и днес, докато се опитваше да обуздава емоциите си, доколкото бе възможно. Трябваше да успокои реещите си мисли, да ги остави да изчезнат. Да забрави въпросите. Да забрави него. Него… и емоциите, които събуждаше в нея, чувствата, за които не смееше да се замисля. Него и първобитните му дрехи, и измъчените му очи, мъжа, който живееше съвсем сам в гората и се бе оглеждал из града, сякаш никога преди това не бе виждал цивилизация.
Не, не беше възможно. Колкото повече мислеше за това, толкова по-налудничаво й се струваше. Онзи мъж нямаше нищо общо с нея или с нейните родители. Хващаше се за сламка. Спомените й бяха неверни, изпълнени с празноти и…
Три преплетени сърца…
Дъхът й секна и тя пусна всички снимки, освен една. Доближи я по-близо, за да вижда по-добре медальона на шията на майка си.
Три сърца, преплетени в средата.
Приличаше точно на медальона, който Лукас носеше.
Вече се бе смрачило, когато Харпър се окопити, взе душ и се облече. Прескочи краставиците и коректора, умът й бе зает с много по-важни неща от сенките под преуморените й очи.
Облече зимните си дрехи, включително водонепропускаемите ботуши за сняг. Може би щеше да се наложи да повърви известно време в снега и искаше да е подготвена. Големи снежинки се сипеха неспирно от небето, когато отби по пътя, водещ към празната хижа на Айзак Дрискол. Празната, изцапана с кръв хижа на Айзак Дрискол, напомни си Харпър. Пронизаха я студени тръпки и за пръв път, откакто бе зърнала колието на снимката на мъртвата си майка, се усъмни в решението си да дойде тук и да се изправи срещу Лукас.