Погледна към ловджийската пушка на седалката зад нея, оръжието, което носеше, когато развеждаше ловци по дивите горски места, и което бе сложила в пикапа, преди да потегли. Вместо да й вдъхне сигурност, то я изпълни с безпокойство.
Това е лудост. Временна лудост.
Знаеше как да ловува и беше добър стрелец, но никога не бе обичала да стреля. Това винаги я бе изпълвало с някаква… тъга. Сърцето й се свиваше от болка, когато видеше мъртвото животно, което бе убила, да се взира в нея с големи, невиждащи очи. Никога не го бе споделяла с никого — нямаше да бъде добра препоръка в очите на хората, търсещи опитен водач, който да ги предвожда по време на експедициите им в пустошта, но… можеше да го признае пред себе си.
Земята на юг от хижата на Дрискол беше почти равна и тя зави с пикапа към трите планински върха. Високопроходимата кола се движеше с лекота по покритата със сняг земя. Минаваше покрай дървета, а гумите подскачаха върху камъните и малките възвишения.
На какво разстояние бе казал той, че живее от Дрискол? Нещо като десет хиляди стъпки? Извади телефона от джоба си, но нямаше обхват. По дяволите. Агент Галахър бе успял да прочете имейла си, а Дуейн бе споменал, че Дрискол е успял да се обади на 911. Вероятно мобилните услуги бяха ненадеждни, както често се случваше в този пущинак. Беше почти сигурна, че имаше стар задънен дърварски път някъде в посоката, към която пътуваше. Може би щеше да има сигнал на разчистеното от дърветата място. Но в момента Гугъл не можеше да й помогне.
Доколкото си спомняше, на един средностатистически човек му бяха нужни петнайсет минути, за да извърви километър и половина. Колко стъпки би извървял той за петнайсет минути? Около две хиляди? Може би. Ако беше така, това означаваше, че Лукас живееше приблизително на осем километра от Дрискол.
Ако сметките й бяха верни, което не беше много сигурно. Освен това се бе насочила от хижата на Дрискол към планинските върхове, които Лукас бе споменал на Дуейн, но не можеше да знае дали неговата къща се намираше по права линия, или по някое време трябваше да се завие в друга посока. Можеше да подкара пикапа си право в езерото.
Би трябвало да се върна обратно.
Цялата работа беше напълно глупава. И неразумна. Просто… просто бе преживяла твърде много самотни години в търсене на родителите си. Постоянно се питаше, ден след ден, от зори до здрач, и никога не бе успяла да си спомни нещо. А сега и този медальон. Трябваше да го изясни. Още сега.
Не мога да чакам нито секунда повече.
Дъхът заседна в гърлото й, когато зърна тънка струя дим да се вие в притъмняващото вечерно небе, и сърцето й подскочи в гърдите. Натисна педала за газта и пикапът рязко се люшна напред, разпръсквайки сняг под колелата. Това е неговата хижа, помисли си тя и нервите й се опънаха като струна. Това трябваше да е.
Нетърпението надделя над предпазливостта и тя отново натисна педала за газта, подкарвайки през малка горичка, зад която изникна дървена постройка, не много голяма, но по-голяма от тази на Дрискол. Хм. Ако Дрискол е имал две къщи в своя имот, защо е избрал да живее в по-малката?
Харпър спря пред хижата, грабна пушката и изскочи навън. Преди да успее да се разубеди, изкачи на един дъх трите стъпала към входната врата на дома на Лукас. Потропа два пъти, дишайки тежко, въпреки че не се бе уморила от ходене пеша.
Вратата се отвори и той се появи на прага, по-едър и по-внушителен, отколкото го помнеше, облечен в дънки и тениска с дълъг ръкав. Тя отстъпи назад, както и той. Срещна погледа му, върху лицето му бе изписано пълно смайване.
Младата жена се прокашля и подпря приклада на пушката върху пода на тясната веранда. Очите му проследиха движението, след което отново се приковаха в лицето й.
— Откъде имаш този медальон? — изтърси тя.
Той се втренчи продължително в нея, после наклони глава и смръщи тъмните си вежди.
— Кажи ми.
Лукас погледна зад нея към мястото, където бе паркиран пикапът й, сякаш се опитваше да разбере какво става. Извърна глава към малката горичка и промърмори нещо под нос, преди да пристъпи напред, право към нея.
Харпър затаи дъх, от гърлото й изскочи сподавен вик на изненада, когато той я улови за лактите, отмести я с лекота настрани и мина покрай нея. Тя се извъртя и проследи с поглед как той слезе забързано по стъпалата и закрачи към дърветата.