— Да, знам, че е минало доста време — кимна Марк.
— За какво става дума, агент? Да не би Айзак да има някакви неприятности?
— Да. Съжалявам, че съм вестител на лоши новини, но преди два дни Айзак Дрискол е бил намерен мъртъв.
Доктор Суифт за няколко минути остана втренчен в него, явно застинал от изненада. Накрая издиша дълбоко.
— Намерен мъртъв… Как?
— Убит.
Доктор Суифт смаяно се облещи.
— Убит? Айзак? Как? Защо?
— Все още разследваме случая. Засега не разполагам с отговори. Надявам се, че ще можете да внесете малко яснота за някои неща.
Доктор Суифт изпусна още една дълбока въздишка и прокара ръка през черната си коса, прошарена със сиви кичури, драматично посребрена на слепоочията.
— Мога да опитам. Мина много време, откакто за последен път разговарях с него.
— С какво точно се занимаваше той тук, в „Рейформ“? Длъжността му е записана като социален изследовател.
Доктор Суифт кимна.
— Работата му включваше събиране, анализиране и тълкуване на данни. Правителството беше, и все още е, силно заинтересовано да открие какво може да подпомогне промяната на социалната политика или да подобри настоящата. Конкретните приложения на програмата зависят от целта на изследването.
— И повечето от извършваните тук изследвания се финансират от правителството?
— Да, повечето от тях, макар че някои от изследванията се финансират от изследователски фондове и със стипендии.
— Може ли да ми дадете пример за някое конкретно изследване, върху което Айзак е работил? Опитвам се да разбера що за човек е бил той и защо някой би искал да го нарани.
Доктор Суифт за миг отмести поглед и се замисли, преди да отговори.
— Струва ми се, че изследването, което завърши точно преди да се пенсионира, беше посветено на бедността и криминалното поведение, нещо от този род. Не помня конкретни подробности, но мога да проверя и да ви ги изпратя по електронната поща.
— Това би било страхотно. Благодаря. — Марк плъзна по масата визитната си картичка, доктор Суифт я взе и я пъхна в малкото джобче на ризата си. — А какво можете да ми кажете за личния живот на доктор Дрискол.
Доктор Суифт сви рамене.
— Общо взето, беше симпатичен човек. Малко краен понякога. И може би малко… непохватен. — Усмихна се. — Какво друго да кажа? Той беше учен, изследовател. Ние, учените, не се славим често с жизнерадостни характери. — Той поклати глава и се намръщи. — Господи, не мога да повярвам… не мога да повярвам, че е мъртъв. Убит. — Погледна отново към Марк. — Нали не мислите, че смъртта му има нещо общо с работата му тук?
— Съмнявам се, след като се е пенсионирал доста отдавна, но все още опитвам да видя цялостната картина. Доктор Дрискол е купил няколко хиляди декара земя на трийсетина километра извън най-близкото населено място. Имате ли някаква представа защо се е пенсионирал и се е преместил да живее насред нищото?
Доктор Суифт изглеждаше изненадан за миг, после се замисли и въздъхна.
— Доколкото си спомням, Айзак ставаше все по-песимистичен за хората изобщо, за обществото като цяло. — За миг стисна устни. — Помня, че неведнъж ми е казвал, че бил готов изцяло да скъса връзките си с хората, че поведението на животните било много по-разумно и по някакъв начин това ще ги запази като биологични видове. — Доктор Суифт се засмя, макар че смехът му не прозвуча много весело. — Мисля, че той се шегуваше или просто изпускаше парата. Макар че трябва да призная, че донякъде съм съгласен с мнението му. Не е трудно да станеш циник, след като дълги години изучаваш упадъка на обществото. Понякога имаш чувството, че нищо не може да се промени.
Марк кисело се усмихна. И той донякъде беше съгласен с въпросното мнение. В работата си се беше нагледал на случаи, заради които идеята да скъсаш всякакви връзки с човечеството и да живееш сред дивите животни изглеждаше примамлива. Хората бяха зли и жестоки, порочни и коварни. Но… в същото време бяха способни на всеотдайност и прояви на дълбока любов и благодарност. Налагаше се Марк често да си го напомня. И всъщност хората често се нуждаеха от други хора, за да проявят човечност. Не беше нужно да си социален изследовател, за да го знаеш.
— И така, вие смятате, че Айзак Дрискол може би е купил земята, за да се откъсне от обществото, защото работата му го е накарала да намрази хората като цяло?
Доктор Суифт изпусна дълга въздишка и потърка окото си с пръст.
— Не мога да определя какви точно са били мотивите му. Както вече казах, минало е много време, откакто съм говорил с него. Но не ми звучи невероятно.