Той я познаваше… донякъде, но… тя беше загадка.
Дали другите жени се държаха по този начин? Или само тя? Лукас не знаеше. Но знаеше едно: харесваше му как изглежда тя.
Харесваше лицето и тялото й. Косата й. Харесваше му начинът, по който се движеше, и как миришеше — особено това. Плътно, богато и сладко. На нещо, което го караше да копнее да зарови нос в него, да го остави да изпълни мозъка му. То му говореше.
Запита се каква ли е на вкус и при мисълта мускулите му се напрегнаха, така че се почувства неудобно, но в същото време му беше приятно. Когато ходи в града, бе видял няколко други жени — а и беше виждал много жени с червена коса, — но в мига, в който зърна Харпър, той се бе почувствал различно. Сякаш в него бе запален огън, сините му пламъци ближеха костите му и ги стопяваха.
Чувството беше толкова силно, че ако правилата на природата важаха и за хората, той щеше да я обяви за своя още в онази минута, да се бие с другите мъжкари за нея. И да спечели. Щеше да направи всичко, което беше необходимо, за да я нарече своя. Тя е моята избраница, искаше да заяви на другите самци. Истинската. Но знаеше, че имаше нещо повече от това. Макар че инстинктите му — онези, които се бяха изострили толкова много, че той беше повече животно, отколкото човек — бяха силни и жадни. Защото инстинктите му бяха помогнали да оцелее. Да ги отпъди, бе равносилно на това да се предаде, а той не бе свикнал, нито беше готов за това.
Нямаше представа какви са правилата в града, нито как да живее съгласно тях, нито дори дали го искаше. Това беше хубавото на природата — имаше ред. Зачуди се дали хората също имат такъв ред и си помисли, че навярно нямат.
Поне това момиче, изглежда, нямаше. Харпър.
Запита се какво биха казали другите хора, ако знаеха какво си мисли за нея. Че искаше да се чифтоса с нея. Не само веднъж, а отново и отново, докато се почувства пълен и задоволен, както когато открадна пита от пчелите и се натъпка със златист мед, устните му бяха сладки, а пръстите лепнеха.
Дали щяха да го нарекат звяр?
Или и другите мъже изпитваха същите желания? Дали другите мъже, тези, които живееха сред цивилизацията, си представяха как се чифтосват с жената, която искат да обявят за своя? Ярки, ясни картини, които изпълват умовете им и възбуждат телата им? Това нормално ли беше?
Но не го беше грижа за това.
Онези чувства бяха част от подмолните шепоти. Миризмите, които идваха от нея към него и после се връщаха обратно. А и мислите си бяха негови. Те принадлежаха само на него. Това беше единственото, което не му бяха откраднали.
Изкашля се шумно и големите й очи бавно се отвориха. Тя примигна за миг, после се изправи, отметна косата от лицето си и избърса лигата от долната си устна.
— О, аз сигурно… съм задрямала… само… за секунда.
Очите й бързо се отклониха, сякаш знаеше, че лъже. Онази усмивка отново се появи и тя се надигна, а той се извърна, като сграбчи торбата си.
— Има ли къде, ъ, да се измия? — попита тя.
Лукас се приближи към нея, пристъпвайки от крак на крак.
— Отзад има душ. И всичко, което може да ти е нужно.
— Отзад?
Тя погледна през прозореца, после отново срещна очите му, казвайки му с изражението си, че той определено не й даваше това, „което може да й е нужно“.
Лукас се засрами. По шията му плъпна червенина, но той кимна.
— На водната помпа е окачена кофа.
Той знаеше, че тя бе свикнала с баня в къщата. И той някога бе използвал такава. Беше много отдавна. Сега почти не помнеше какво бе това топла вода. Искаше му се да може да й даде топла вода.
Очите й се ококориха, но раменете й се изпънаха.
— Тогава аз просто… ще се освежа… отзад.
Страните й порозовяха, което накара мускулите на корема му да се стегнат. Тя за последен път го изгледа с големите си очи, обърна се, сграбчи пушката си и изскочи през входната врата.
Той проследи с поглед как вратата се захлопна зад нея, взе малката торба, която бе приготвил, и също излезе навън.
След няколко минути тя се появи иззад ъгъла с вдигната нагоре коса. Изглеждаше красива на бледата утринна светлина, едновременно свежа и разрошена. Кръвта му отново затанцува странни танци във вените му, рукна забързано, после се забави, замъглявайки мозъка му. Лукас се обърна с гръб към нея и закрачи напред. Тя можеше да го последва или не. Той чу как се отваря и затваря вратата на пикапа й и забързаните й стъпки.