Те убиват деца.
Тя го стрелна с поглед.
— Да. Били излезли на експедиция в снега, търсели пещери, за които приятели им били разказали. Двама студенти. Властите предположили, че са се изгубили, защото здравата се били напушили с марихуана. Очевидно целите са вонели на трева, но предвид обстоятелствата, никой не обърнал голямо внимание на това. Било изненадващо, че изобщо са успели да се върнат в града.
В казаното имаше много думи, които той не знаеше. Осъзна, че разбира само половината от езика. Може би по-малко. Главата го заболя.
— Както и да е, те дали показания, но нямали представа къде са ме намерили, нито знаели някакви подробности. Властите в района организирали спасителен отряд, най-вече основавайки се на пътищата, през които най-вероятно е минал баща ми, но без някакви отличителни знаци, хората не са знаели накъде да се насочат. Аз съм прекарала дълго време в болницата и когато се събудих, почти нищо не помнех.
— Имала си късмет — беше всичко, което той рече след такъв дълъг низ от думи.
Тя втренчи за около минута присвитите си очи в далечината.
— Предполагам, че да.
Лукас спря, Харпър — също. Той изрови от чантата си парче увита риба и й го подаде.
— Гладна ли си?
Тя го пое, макар че изглеждаше несигурна.
— Умирам от глад. Какво е това?
— Пушена риба с червена ивица.
Той ядеше пушена риба само през зимата, защото бе установил, че така по-дълго не се разваляше, и можеше да се запаси с нея. Обичаше прясна риба, по-добре сурова, но бе донесъл пушена, защото бе решил, че на Харпър повече ще й хареса.
Тя му хвърли странен поглед, но разви рибата, отчупи едно парченце, лапна го и задъвка. Очите й се разшириха и тя задъвка още едно, като изрече с пълна уста:
— Много е вкусно.
Лукас се усмихна и гърдите му се издуха от гордост. Харесваше му да гледа как тя яде рибата, която той бе уловил и опушил. Харесваше му блясъкът на удоволствие в очите й, как устните й лъщят от мазнината. Изпита желание да оближе тези устни, да вкуси солената мазнина върху кожата й.
Замисли се как ще ходи на лов и риболов, ще й носи храна, ще се грижи да й бъде топло и безопасно. Представи си как тя ще го погледне, когато направи всичките тези неща. Тази картина му хареса, но в същото време го смути. Тя не можеше да живее тук.
— Готова ли си? — попита, прибра остатъка от увитата храна в торбата си и се извърна от нея.
Тя каза нещо, докато преглъщаше, и той чу стъпките й зад гърба си.
Когато отново потеглиха, той измъкна от торбата още малко риба и набързо я изгълта, докато наблюдаваше как небето се смени от унило сиво в синьо, докато яркото слънце разпръсваше сутрешните облаци, и как мъглата по върховете на дърветата се разсея. Навсякъде около тях се чуваха капещи звуци, снегът се топеше, като се превръщаше във вода, която през нощта отново ще замръзне, образувайки сребристи водопади с всякакви размери и форми, и дълги заострени висулки.
— Пъстърва — каза тя.
— Какво?
— Пъстрата риба с червена ивица по гърлото. Нарича се пъстърва.
— Пъстърва — повтори той, сетне потрети, за да запомни. Когато я погледна, очите й бяха нежни като небето. — Благодаря ти.
Харпър кимна с изражение на лицето, което той не можеше да определи.
Продължиха да вървят още малко, но тя започна да изостава, когато теренът стана по-стръмен.
— Тук е — каза той, когато пред очите им изникна каньонът.
Харпър застана до него и погледна надолу към затрупаната със сняг пропаст.
— Как, по дяволите, ще слезем долу?
Лукас вдигна очи към нея.
— Ще се спуснем. Ако искаш да слезеш долу, ще трябва да ме следваш.
Тя се поколеба само за миг, след което кимна.
Лукас остави торбата на земята и приближи към мястото, където едно дърво бе пораснало отстрани на скалата. Корените му бяха дълбоко вкопани в скалните цепнатини. Залови се за един от тях и с лекота се залюля надолу, както го бе правил толкова много пъти при всеки сезон. Спускаше се по стръмната скала, намирайки места, където да стъпи, като оставяше достатъчно пространство за Харпър да го последва. Когато наклони глава, за да я види, тя изглеждаше нервна, но се спря само колкото за един удар на сърцето, преди да го последва, правейки същите движения като неговите.
Лукас се движеше бавно, много по-бавно, отколкото ако беше сам, но мислеше, че тя се справя добре. Подобно на малко миещо мече, което за пръв път се катери след майка си нагоре по някое дърво. Бавно. Внимателно. Естествено.