— Ще ми се да ми беше казала, преди да отидеш в дома на Лукас. Щях да дойда с теб.
Харпър се върна в настоящето и осмисли това, което й бе казал агент Галахър, който бе седнал на стола срещу нея.
— Съжалявам. Помислих да се обадя, но… Смятах, че съм полудяла. Онзи медальон… беше минало много време, откакто го бях видяла за последен път. Реших, че може би си въобразявам разни неща.
Агент Галахър я изгледа изпитателно за миг.
— И така, по някое време Лукас е открил катастрофиралата кола на родителите ти и е взел колието?
Харпър кимна.
— Каза, че е станало преди години.
— Каза ли защо го е носил на шията си?
Харпър сви рамене.
— Не съм питала. Предположих, че просто му е било интересно. Не знам.
Може би беше харесал снимката на семейството в медальона. Нещо, което не е имал. Припомни си как я бе прегръщал, докато тя плачеше, нежно, но сковано, като че ли не знаеше как точно се прегръща друг човек. Запита се дали някой някога го бе прегръщал и сърцето й се сви от болка, когато си отговори, че вероятно не е. Или поне… не и от много дълго време.
— Колата е била намерена на километри от дома на Лукас. И доста далече от магистралата между Мисула и Хелена Спрингс. Можеш ли да се сетиш защо родителите ти биха свърнали от магистралата, за да поемат по черните пътища? И защо изобщо са се намирали толкова далече от магистралата?
Харпър бавно поклати глава.
— Не. Баща ми е пътувал с кола от Мисула до Хелена Спрингс стотици пъти. Познаваше маршрута като петте пръста на ръката си.
Харпър се опита да си спомни нещо от някогашното пътуване до вкъщи, нещо, което би хвърлило светлина върху тази нова информация. Но както винаги, когато ставаше дума за катастрофата, в паметта й беше празно петно. Нищо, с изключение на усещането, че колата пропада, и после разтърсващо костите падане на дъното на каньона. Накрая… мрак.
— Това обяснява защо спасителният отряд не е открил колата — промърмори младата жена на глас.
Те бяха претърсвали района със седмици, преди да се откажат. Нищо чудно, че собственото й търсене никога не бе дало резултат. Тя бе търсила с километри и километри от мястото, където се е случила злополуката. Тя е била…
— Имаш ли някакъв спомен да се изкачваш нагоре от онзи каньон?
Харпър се намръщи.
— Не… не съвсем. — По-скоро кратки проблясъци. Ръцете й се протягат, сграбчват. След това… нищо. — Това е странното — продължи. — След като съм оцеляла от почти фатален инцидент в леденостуденото време, нямам никаква представа как съм се измъкнала от онази дупка. Трябва да съм се изкатерила нагоре, но… — Поклати глава и още по-силно сбърчи чело. — Може би адреналинът… не знам. Бях в кома месеци след това и паметта ми е просто толкова…
Разтри слепоочията си, сякаш по този начин можеше да поправи мозъка си, да помогне да си възвърне спомена за онези изгубени часове.
— Може би е по-добре, че не помниш — тихо рече агент Галахър. Наклони глава. — Възможно ли е да си била изхвърлена от колата, Харпър? Преди да е полетяла от ръба на каньона?
— Да. Предполагам. Разбира се, би трябвало да съм била с колан. Но би могло той да е повреден? Може би криминалистите в Мисула ще открият нещо. — Тя поклати глава. — Аз просто не мога да си спомня. Но бях цялата в синини, рани, имах счупени кости и вътрешни наранявания. Просто предположих, че съм получила раните, докато съм била вътре в колата. Но не е изключено, ако съм била изхвърлена от нея, преди да падне в онзи каньон, тогава да съм получила онези рани.
Навярно някак си съм успяла да се изкатеря и да вървя… докато онези туристи са ме намерили.
Агент Галахър кимна.
— Мисля, че е по-вероятно.
В такъв случай тя е паднала от колата, а не заедно с нея. Което би означавало, че е знаела, че ще катастрофира — или един от родителите й я е предупредил… Младата жена отново разтри слепоочията си. Никога не бе имала отговори на тези въпроси. Нямаше начин да узнае каква е била последователността на събитията.
Била е открита часове по-късно да скита в снега, измокрена до кости, на ръба на измръзването. Слава богу, че изгубените туристи са я намерили и са имали възможността да я подсушат и върнат в цивилизацията достатъчно бързо, за да не измръзне до смърт. Седмици по-късно се бе събудила в нов свят — този, който не познаваше, и оттогава се опитваше да не се изгуби в него.