Помисли си да му предложи хижата си, одеялото, нещо, с което да се подсуши и стопли, но не знаеше кое е това момче — можеше да е на страната на врага, — нито беше сигурен дали въобще е безопасно да му предлага каквото и да било. Изглеждаше побъркано и Джак не беше сигурен, че изобщо чува думите му.
Но така или иначе, нямаше да му позволи да отмъкне всичкото месо, проснато на земята между тях. Ако го направи, можеше да умре от глад. Също и Пъп.
— Ще си го поделим — повтори Джак, този път по-силно и се опита да привлече погледа му. Но очите на момчето оставаха приковани в мъртвия елен с толкова изтерзан поглед, че Джак усети как болката пронизва собствения му измъчен стомах. — Ще ти помогна да одерем кожата и да отделим месото. Това е дълга и тежка работа. Аз ще свърша повечето от нея — предложи той. — Можем да се обединим. — Затърси правилните думи, които да накарат момчето да го чуе и да се съгласи, но на него, изглежда, не му пукаше какво говореше Джак. — Как се казваш? — попита той, опитвайки друг подход. — Аз съм Джак, аз…
Момчето отново пристъпи много бързо напред, замахна с ножа. Джак отскочи назад, острието едва не го засегна. Пъп се хвърли напред и момчето изръмжа, размахвайки ножа напред-назад във въздуха, напред-назад. При едно от замахванията ножът раздра крака на Пъп и вълкът нададе вой от болка, кръвта шурна върху белия сняг, докато се отдръпваше, куцукайки назад. Продължаваше да ръмжи, но повече не се нахвърли върху момчето с ножа.
— Стой там, Пъп! — изкрещя Джак, вдигна джобния си нож към противника, опитвайки се за последен път да го убеди да не напада. — Знам, че си гладен. И аз съм гладен. Не се опитвам да отнема твоето месо. Искам само да си го поделим. И двамата можем да се заситим. Можем да се обединим…
Момчето нададе боен вик и се хвърли към Джак. Остра болка прониза бузата на Джак. Той изкрещя, отскочи отново назад и вдигна ръка към пламтящото си лице. Увитата му с кожа ръка потъмня от кръвта. Гняв и страх се смесиха в гърдите му и той се отказа от идеята да убеждава, вместо да се бие. Това момче не му остави избор — трябваше да защитава живота си. Следващото замахване на вражеския нож можеше да пререже гърлото му. Момчето пред него се биеше, за да убие.
Двамата се обикаляха в кръг, дъхът им излизаше на малки облачета пара във въздуха. Бяха достатъчно близо, така че всеки удар с ножа можеше да бъде смъртоносен. Нещо горещо изригна в Джак, ударите на сърцето му отекваха с грохот в ушите му. Може би ако успея да избия ножа от ръката му, ще мога…
Другото момче нападна, тялото му удари Джак с гръмко ох и двамата паднаха на земята, заледената снежна кора под тях се пропука с хрущене. Съперниците изкрещяха и се претърколиха, грухтейки, докато Пъп ръмжеше и скимтеше някъде отзад, надалече, или поне така се струваше на Джак. Можеше да чуе само бумтящите удари на собственото си сърце и острото поемане на въздуха, докато двамата се опитваха да се уловят за нещо, всеки един от тях стремейки се пръв да използва оръжието си.
Отново се претърколиха и ръмженето на Пъп се чу по-близо, миризмата му изпълни ноздрите на Джак.
— Стой назад! — изкрещя на Пъп, отново се търкулна, жонглирайки с ножа, докато се опитваше с все сили да отклони ножа на другото момче от себе си.
Но краткият вик към Пъп бе дало преимущество на другото момче, то замахна и острието се вряза в ръката на Джак, преди той да успее да го избегне.
Джак извика от изгаряща болка и ужас, хвърли се с цялото си тяло напред и прониза гърдите на момчето със своя нож. Право в сърцето.
Всичко спря. Момчето застина за миг, очите му се разшириха, сетне клепачите му се затвориха. От ъгълчето на устата му протече тънка струйка кръв, спусна се надолу по брадичката и попи в окъсаното, прекалено малко яке, с което то беше облечено.
Джак го сграбчи. Какво направих? Той не може да умре. Не и само от едно намушкване. Не! Очите на доскорошния му противник срещнаха неговите, безумната мъгла в тях се бе стопила. Погледите им останаха преплетени, диханията им се смесиха, въпреки че дишането на другото момче стана по-слабо, по-плитко и накъсано. Сърцето на Джак замря, когато — за частица от секундата — другото момче изглеждаше… щастливо. То се усмихна, преди тялото му да се отпусне, и двамата паднаха в снега.
Джак се разрида, измъкна се изпод мъртвото момче, чието тяло се свлече върху снега. Изправи се на крака, целият разтреперан, и се надвеси над неподвижното тяло. Заради шока светът наоколо изглеждаше прекалено ярък и нереален. Сън. Кошмар. Той бе убил човек. Усети нещо топло по страните си и осъзна, че плаче. Избърса влагата, преди сълзите, смесени с кръвта, да замръзнат.