Отново подсвирна, без да се отърси от чувството, че го наблюдават. Джак се бе научил да се доверява на инстинктите си, да се съобразява с тях за своето оцеляване, затова сега не подмина това чувство. Зачуди се дали врагът не е изпратил шпиони в гората, за да разберат кой живее там и защо. Или може би други — като русокосото момче — живееха наблизо и наблюдаваха Джак, за да разберат дали той е добър, или лош.
Джак обу дънките си, плъзна ръка върху джоба, за да напипа твърдата издутина на джобния нож, после грабна ножа, който беше на убитото момче, привърза го за колана си със стара ивица плат от дрехите, които вече му бяха умалели. Преметна влажната тениска през рамо и тръгна към гората, за да потърси Пъп.
Щом навлезе навътре, стана по-хладно, струйки светлина се процеждаха през пролуките между върховете на огромните дървета. Понякога той им говореше, когато Пъп бе излязъл на лов или когато Джак го бе оставил да спи край огъня. Понякога се чувстваше толкова самотен, толкова силно се нуждаеше от друг човек, че се преструваше, че дърветата са мъдреци, които имаха отговори на милионите му въпроси. Ако слушаше достатъчно внимателно, те щяха да му нашепнат това, което знаеха. Така както си шепнеха едно на друго дълбоко под земята.
Като шепотите вътре в него, само че по-различни.
Може би не биваше да се надява, че дърветата ще споделят своите шепоти с него. Може би, ако го направеха, той щеше да знае, че е започнал да губи разсъдъка си.
А може би гората караше всеки, който живееше в нея, накрая да полудява, защото Дрискол също не му изглеждаше съвсем наред с главата.
— Пъп! — извика той и избута един клон настрани.
Къде е той?
Джак застина, когато чу това, което му заприлича на скимтене, после се извърна по посока на звука и се запромъква много по-бързо през храсталаците и поникналите бледозелени листа. Тогава го видя да лежи на горската земя в разширяваща се локва кръв.
— Пъп! — изкрещя, втурна се към своя приятел и падна на колене до него. От гърба му стърчеше дълга дървена стрела, а кръвта бликаше от раната. Сърцето на Джак заблъска в гърдите, изпълнено със страх и болка. — Всичко е наред, момче — промълви задавено, докато дърпаше стрелата, а Пъп издаде ужасяващ писклив вой и от раната шурна още кръв.
Джак отчаяно изхлипа, не знаеше какво да прави. Обви длани около стрелата, опитвайки се да спре кръвта. Срещна полупритворените очи на Пъп, за няколко минути погледът на вълка задържа този на Джак, езикът му се показа, за да оближе китката на Джак, докато кръвта му изтичаше между пръстите на Джак.
Джак отново изхлипа, а тялото на Пъп застина и кръвта потече по-бавно, образувайки тънка струйка. Сълзите се търкаляха по страните на Джак, когато взе на ръце голямото тяло на огромното животно и го залюля в прегръдките си. Моят приятел. Моят приятел. Моят приятел. Заплака, а риданията му се смесваха с вятъра, свирещ през клоните на дърветата, които стояха, наблюдаваха и си шепнеха едно на друго.
— Помислих, че е див. Не знаех.
Джак рязко извърна глава и видя Дрискол да стои наблизо с лък в ръка и привързани към кръста стрели. Погледът на Джак бавно се отмести от лицето на Дрискол към оръжието, което държеше, после се върна обратно. Мъжът беше убил Пъп. Гняв, по-жарък от слънцето, прониза юношата, който бавно положи тялото на верния си приятел на земята и се изправи в цял ръст. Усещаше още топлата кръв на Пъп върху голите си гърди. Сведе глава и изръмжа с нисък, гърлен звук.
Очите на Дрискол се разшириха, докато се взираше в него, и макар да изглеждаше изплашен, в погледа му блестеше и нещо друго. Същият сияещ поглед, с който го гледаше бака, когато Джак направеше нещо хубаво. Онова странно вълнение, което излъчваше лицето му, докато показваше на Джак картината в спалнята си.
— Ще те убия — изръмжа Джак.
И наистина го мислеше. Щеше да разкъса гърлото му.
Дрискол кимна, отстъпи и вдигна ръка. Джак пристъпи напред, скръбта и гневът замайваха главата му, сякаш гората бе започнала да се върти около него. Не, нямаше да разкъса гърлото му. Щеше да грабне онзи лък и стрелата от Дрискол, преди той да успее да го вдигне, и ще я забие в неговата шия. В сърцето му. Зъбите на Джак зловещо скръцнаха.
— Разбирам как се чувстваш, но чуй. Чуй ме — подхвана Дрискол с треперещ глас. — Мога да ти дам оръжие като това, ако искаш. — Той вдигна лъка и кимна към стрелите около кръста му, после отново вдигна ръка. — Ако ме нараниш, те ще дойдат да ме търсят. Приятелят ми в града ще разбере, че нещо не е наред, ако не отида за продукти. Ще дойдат тук и ще те намерят. Това ли искаш?