Или убит.
Глава 4
Зъбите на Джак тракаха толкова силно, че той си помисли, че може да се счупят. Сви колене, притисна ги до гърдите си и обви ръце около тях, опитвайки се да запази и най-малката частица топлина, излъчвана от тялото му.
Знаеше, че трябва да се движи. Трябва да се подсуши. Трябва да… Очите му се наляха със сълзи, които се стекоха по бузите му и замръзнаха върху ледената кожа. Той ги избърса и се застави да стане. Живей! — бе изкрещял на тъмнокосото момче, когато го бе избутал върху тесния корниз. Беше му заповядал, защото само един от тях можеше да има онзи корниз — онзи шанс — и ако момчето, на което го бе дал, умреше, тогава щеше да е пропилян напразно.
Трябваше аз да го имам.
Но въпреки че мисълта бе проблеснала в съзнанието му, не беше правилна. Той някак си бе оцелял от падането, сграбчвайки друг клон, стърчащ от скалата. Нямаше корниз или каквото и да било, върху което да се изкачи, и ръката му много бързо го бе изпуснала. Ала онзи клон беше по-близо до земята и когато Джак падна, се приземи върху дълбока пряспа сняг, а и скоростта бе намаляла, макар че, когато се стовари долу, въздухът изскочи от дробовете му и той трябваше с мъка да пролази от ледената дупка, която тялото му бе издълбало.
Едно от другите момчета лежеше недалече, краката му бяха извити в различни посоки. Джак се спусна към него, разтърси го и сетне го обърна. Но веднага видя, че беше мъртво. Лицето му беше окървавено и насинено, а очите му бяха завинаги втренчени в звездите над тях. Джак извика, отскочи назад и се втурна колкото можа по-надалече. Далече, далече.
Защото не знаеше с колко време разполага, преди някой да хукне да го преследва.
Беше стигнал до малка горичка, задъхан, целият мокър. Рамото много го болеше и той беше толкова изплашен, че който и да беше онзи мъж горе върху скалата, бе на път да го открие.
Дали знаеше, че Джак е оживял? Че тъмнокосото момче също може би е оцеляло? И какво се бе случило с русокосото? Джак не бе видял нито следа от него в подножието на онази скала, но то сигурно също не беше живо. Погребано под снега, с изкривени крака като на другото мъртво момче.
Някой да ми помогне. Който и да е. Моля ви! — умоляваше наум. Ала нямаше кой да го чуе, освен мълчаливата луна, висяща в нощното небе.
Джак се препъваше през гората, трепереше все по-силно, а погледът му започна да се размазва. Жизнените му сили бяха изсмукани от него и той усещаше мускулите си отпуснати и сякаш пълни с вода. Ала въпреки това се затича, продължавайки да се препъва, докато вече не усещаше краката си. Костите му изгаряха от топлина, която се движеше нагоре, изпращайки пламъци в гърдите му. Внезапно му стана горещо. Прекалено горещо. И ожадня. Наведе се, загреба с шепи малко сняг, поднесе го към устата си и започна да го яде, докато навлизаше все по-навътре в мрака.
Толкова горещо. Толкова горещо. Светът започна да се накланя. Той свали якето си, пусна го върху снега и продължи напред. Препъна се в нещо под снега, което не можа да види, но стана и отново закрачи напред. Няма да умра, няма да умра. Но мислите му отново станаха бавни, както когато беше на върха на онази скала. При мисълта за онова ужасяващо падане — за онзи мъж с високия дълбок глас — Джак отново пое напред, макар че с всяка крачка силите му все повече отслабваха. Толкова горещо, толкова горещотолковагорещотолковагорещо. Със сетни сили момчето изу дънките и суитшърта, оставяйки ги в снега.
Главата му се маеше, той се спъна и падна на земята. Ледът се пропука, а Джак изкрещя от болка, когато остри игли се забиха във всяка частица от голата му кожа. Протегна ръка напред, но не улови нищо. Пропадна в това нищо, завъртя се и продължи да пада в нещо малко, тъмно и меко, някъде, където студът и вятърът нямаше да го открият.
Днес ли ще умреш?
Не! — опита се да изкрещи той. — Живей! Ала думите застинаха върху устните му и светът около него изчезна.
Глава 5
Предложил услугите й? Кои по-точно?
— Дуейн, какви услуги мога да предложа аз за едно разследване на убийство?
— Никой не те моли да бъдеш полицай. Макар да съм сигурен, че е в кръвта ти. — Той мило й се усмихна. — Това, от което всъщност се нуждаем, е човек, който познава много добре района и разполага с високопроходимо превозно средство. Това си ти. Ще те запозная с агента, когото изпратиха. Изглежда свестен тип. Нов е в отдела и познай какво? Кореняк калифорниец. Появи се навлечен с толкова много зимна екипировка, че вървеше като гумения човек от рекламата на „Мишелин“, и ме попита как да размрази предното стъкло на колата си. — Дуейн се засмя, а Харпър се усмихна, представяйки си непознатия агент. — В момента е в Ларкспър, но скоро ще се върне и ще ти обясни от какво има нужда.