— Аз съм майор Дейв Греч — представи се той. — Исках да знаете, че аз и моите момчета ще поемем тази нощ охраната на района. Възможно е да се стигне до сблъсък, затова правете, каквото ви кажем, и ние ще се погрижим да се приберете невредима. Междувременно, ако имате нужда от нещо, само кажете.
— Какви са момчетата ви? — полюбопитства Кейди.
Греч се усмихна извинително.
— Съжалявам, но не мога да ви кажа. Но трябва да знаете, че сме най-добрите.
— О… а къде отиваме?
— И това не мога да ви кажа. Още не са ми съобщили. Всъщност се надявах вие да знаете повече.
— Значи мога да питам, но вие не можете да ми отговорите?
— Да, така излиза, но в армията е така.
Беше десет вечерта, когато кацнаха на базата край Тузла в Босна. Докато войниците бяха заети да разтоварват своите оръжия и екипировка, нея я посрещна жена, старшина от военновъздушните сили, която я поведе към чакащото „Хъмви“10.
— Наричаме базата „Рок Сити“ заради всичкия натрошен камък наоколо — обясни тя. — Преди да пресушим терена, тук имаше море от кал. Определили са ви стая в офицерския блок, макар че не вярвам да успеете да се наспите.
Тя заведе Кейди в стаята, която представляваше малък куб, оборудван със сгъваемо легло, поставено в готовия модул. Любезно я посъветва да се преоблече и да чака по-нататъшни разпореждания. На леглото лежаха бойна униформа, тениска, бронежилетка и каска, а пред него бяха оставени войнишки обувки. Сега Кейди разбра защо я бяха попитали за мерките й.
За кое ли бойно поле се беше запътила?
88.
В останалата част на Югославия гражданските войни се водеха с всички възможни сили: сблъсък на армии, военновъздушни сили и артилерия, обсада на градове, завоюване на територии, съпътствано с прогонване и избиване на инородното население. Засега в Косово нещата бяха различни. През цялото време сръбското малцинство беше мирно, така че и двете страна се изненадаха, когато започнаха убийствата, случайни и безсмислени. Нападения на бунтовници срещу различните, а не организирана военна кампания. Докато навлизаше все по-навътре в Косово, Карвър от време на време виждаше доказателства за ставащото: горяща в далечината сграда, камион, пълен с бежанци, който го караше да се притиска встрани на тесния двулентов път, когато минаваше с боботене край него.
Намираше се на километри от всяко населено място, на открито поле, когато телефонът му звънна. Беше Грентъм.
— Промяна на плана — обяви той вместо поздрав. — Забрави Трепча. Карай към прищинското летище, което е разположено на равнина на около два километра от самия град. Щом пристигнеш там, ще получиш допълнителни инструкции. А сега давам телефона на Тед Яворски, американски колега, който оглавява специалния екип за намиране на ядрените оръжия от страна на Вашингтон.
— Добър вечер, господин Карвър…
Карвър не отговори, защото в същия момент фаровете на колата осветиха пропускателен пункт на стотина метра пред него. Двойка сръбски четници в сини униформи като тези на граничните полицаи стояха около пропускателен пункт, изграден от дъски и празни варели за нафта. Мястото беше осветено от прожектори, насочени към пътя. Камионетката им беше паркирана зад пункта и запречваше пътя, сякаш за да подчертае посланието им: оттук никой не може да мине.
— Господин Карвър?
— Чувам ви…
— Чудесно. Трябва да знаете как се развиха нещата. Научихме, че човекът, който подкрепя Вермюлен, Уейлън Макейб…
— Знам кой е.
Мъжете, които стояха около пропускателния пункт, замахаха на Карвър да спре.
— Добре. Този Макейб изглежда планира измама.
— Типично.
— Моля?
— Искам да кажа, че нищо друго не съм очаквал от него. Задръжте. Имаме си компания…
— Карвър? Чуваш ли? Престани да се бъзикаш!
Карвър остави телефона на шофьорската седалка и започна да отваря прозореца, за да изпълни желанието на един от четниците, който с въртене на пръст във въздуха му даваше знак да го свали. Докато безтелесният глас на Яворски се носеше откъм пътническата седалка, четникът го заговори на сръбски.
10
Съкращението означава многоцелево колесно превозно средство и е Военната разновидност на популярния „Хамър“. — Б.пр.