От лендкрузъра слезе още един пътник, притиснал с буза към рамото си мобилен телефон. Той свърши разговора си, пъргаво закрачи след мъжете, които бутаха количката, и още в движение започна да сипе нареждания. Това трябва да е Даркович, помисли си Карвър. Личеше, че той е командирът. В това време Вермюлен оформи ариергарда, полагайки усилия да върви изправен и с достойнство, макар че неговият пазач го водеше с притисната в кръста му цев.
Карвър видя как двама мъже с бръснати глави излязоха от една канцелария, за да посрещнат малката процесия. Носеха слънчеви очила и слушалки в ушите — невъзможно бе да се сбърка външният вид на частни телохранители, които много искат да ги мислят за Сикрет Сървис. Саката им бяха издути на обичайните места, където хората носеха личното си оръжие. Телохранителите останаха неподвижни и наблюдаваха как мъжете с количката и следващите ги влязоха в помещението. После затвориха вратата и застанаха със скръстени ръце от двете й страни като биячи пред нощен клуб, правейки всичко възможно, за да изглеждат страховити.
Чекиджии, помисли си Карвър. Обаче те му подсказаха една идея. В мига, когато Яворски му бе казал да стои настрана от тази „вътрешна работа“, той предположи, че американците планират някаква акция, за да вземат бомбата и да елиминират Макейб, Вермюлен и който друг им се изпречи на пътя. Обаче той нямаше да се размотава, докато дойде 7–а кавалерийска дивизия, за да спаси всички. Веднъж вече беше позволил на Макейб да се измъкне и това нямаше да се повтори. Така беше решил, докато чакаше край пропускателния пункт. Освен това знаеше в основни линии какво иска да направи.
Сега успя да измисли и как да го стори.
92.
Трите хеликоптера „Блек Хоук“ поеха на юг от Тузла. Пилотите летяха с пределна скорост, изминавайки сто и двадесет километра за малко повече от двадесет минути, преди да завият на югоизток към границата. Влязоха от Босна в Черна гора южно от Фоча и поеха по протежение на река Тара на югоизток към летището край Слатина. Хеликоптерите се плъзгаха ниско над долините, прехвърляха короните на дърветата, избягваха електропроводите, слаломираха над върховете на хълмовете и планините, разсичащи този скалист терен, избягвайки селата и градчетата като нощни създания, които се плашат от досега с хора. Кейди Джоунс беше в третата машина заедно със сапьорския екип. Тя разговаряше с командира на групата, изяснявайки последователността на работа при проучване на бомбата, когато по интеркома се чу гласът на пилота:
— Е, приятели, вече сме на вражеска територия. Сега започва интересното.
В Ситуационната зала на Белия дом Тед Яворски нададе победоносен вик:
— Пипнах ли те, копеленце!
През последния четвърт час един безпилотен самолет „MQ–1 Придейтър“ от военновъздушната база в Тузла беше пристигнал над Слатина и започна да предава инфрачервени кадри в реално време, които се приемаха в САЩ. Камерите му бяха засекли пристигането на хеликоптера и проблясването на ярка светлина, когато вратите на хангара се плъзнаха настрани, за да го пуснат да влезе. Сега, когато знаеха къде се е скрил Макейб, задачата им доста се опростявате. След няколко минути един армейски генерал се свърза с Дейв Греч, който се намираше във водещия „Блек Хоук“, и му даде нови заповеди. Междувременно офицери от американските военновъздушни сили започнаха да вдигат по тревога изтребителни ескадрили в района на Балканите и Близкия изток, за да бъдат готови да прихванат и унищожат самолета на Макейб, в случай че излети, преди хеликоптерите да стигнат до Прищина.
Когато генералът свърши с Греч, Яворски взе микрофона.
— Майоре, аз съм Тед Яворски от Агенцията. Исках само да ви съобщя, че британците може да имат човек на терена, където ще действате. Беше му възложена задача да влезе в летището, но не знаем дали е успял. Казва се Карвър. Той е малко нещо неофициален. Не фигурира в никакви списъци. Ако може, не го наранявайте. Но и да го направите, няма да е много страшно. Да го знаете от мен, никой няма да заплаче за него.