На двадесет километра от Слатина хеликоптерите „Блек Хоук“ се подготвяха за наближаването на летище Прищина. Бойните части зареждаха и поставяха оръжията си на предпазител. Специалистите по разминиране проверяваха за последен път своята екипировка. Стомахът на Кейди Джоунс се обръщаше, откакто бяха пресекли границата откъм Босна. Сега тя се съсредоточи върху това да успокои дишането и да отпусне мускулите си, точно както беше направила край езерото Гъл. Беше стояла лице в лице с атомна бомба. След нещо такова със сигурност щеше да успее да се справи с всичко.
В планинския самолетен хангар Уейлън Макейб излезе от офиса и тръгна към своя самолет. Екипажът вече беше на борда. Системите бяха проверени, резервоарите допълнени. Бяха готови за тръгване.
95.
Карвър наблюдаваше как Душан Даркович върви към мъжете с изражение, което подсказваше, че току–що бе сключил много сладка сделка. Даркович изкрещя няколко думи на онези, които се размотаваха край паркираните камионетки, и те се заловиха да товарят нещата си сред силни възгласи, смехове и тупане по гърбовете, което подсказваше, че тази вечер баровете, кръчмите и публичните домове в Прищина ги чака натоварена, но печеливша нощ.
Карвър не се впускаше да празнува, щом изпълнеше задача. Той предпочиташе да се махне колкото може по-далеч, да намери покой и да се опита да приеме онова, което току–що е направил: да спечели пари, като убие друг човек.
Няколко минути нищо повече не се случи, докато изведнъж от канцеларията не излезе приличен на труп прегърбен човек, който очевидно изпитваше болки при всяка крачка, въпреки че едва си влачеше краката. На Карвър му трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че това е Уейлън Макейб. Последния път, когато го беше видял на летището в другия край на света, той излъчваше аурата на корав, заплашителен, шумен и устат водач на стадото. А сега имаше вид на ходещ мъртвец. Независимо дали Карвър щеше да го убие или не, той нямаше да изкара и до края на месеца. За миг Карвър изпита пристъп на разочарование, сякаш някой го беше измамил. Трябваше да си напомни, че не Макейб е важният, а бомбата, скрита в онзи куфар. Това трябваше да бъде спряно.
Турбините заработиха и изпълниха хангара с пронизителен, оглушителен рев. Карвър си помисли за тръбите за горещ въздух и как температурата започва да се покачва. Самолетът се беше превърнал в цъкаща бомба, която скоро щеше да избухне.
И в този миг светът му се разпадна.
Малко след като Макейб напусна канцеларията, оттам се излезе Любовника, хванат здраво от единия от телохранителите. След тях се показаха Вермюлен и неговият пазач. Карвър плъзна по тях безразличен поглед. Цялото му внимание беше съсредоточено върху последния човек от процесията — Алекс!
Той си прошепна:
— Ти не би трябвало да си тук! — След това го каза на глас, блъскайки при всяка дума върху волана: — Ти… не би… трябвало… да си тук…
Какво щеше да прави сега?
Можеше да я спаси. Ако се придвижеше бързо и тихо, би могъл да се доближи достатъчно до пазача, който я държеше, за да го гръмне два пъти в главата. Ако използваше заглушител, на другите пазачи щеше да им трябва малко повече време, за да реагират. Щеше да застреля и тях. Може би щеше да улучи и останалите двама затворници. Това не можеше да се избегне. Ако извадеше късмет, можеше да гръмне и Макейб.
Ако никой не го забележеше как прекосява хангара с пистолет в ръката…
Ако никой от тримата пазачи не беше достатъчно нащрек, за да реагира веднага на неговото нападение…
Ако Макейб не успееше да стигне до самолета и не вземеше да отлети сам…
Ако Даркович не възразеше, че убива негов ценен клиент…
И ако сърбинът не сметнеше момента за подходящ да прибере както парите на Макейб, така и бомбата…
Е, тогава планът можеше и да проработи.
Но ако само едно от тези неща се случеше, Карвър със сигурност щеше да умре. Алекс вероятно щеше да умре заедно с него, но което беше по-важно, бомбата нямаше да бъде обезопасена.
Онзи американец Яворски му беше казал какъв е залогът. Макейб планираше да предизвика война, която да доведе до Армагедон. Карвър и за секунда не можеше да повярва, че небесата ще се отворят и Христос ще слезе на земята само защото някакъв религиозен маниак като Уейлън Макейб го моли затова. Обаче беше сигурен, че хиляди, ако не и милиони хора ще умрат в хаоса, който той може да предизвика.