В най-добрия случай това беше само временна превръзка. Не разполагаше със средства да почисти раната, да облекчи болките й, да не говорим за лечение на пораженията. Ако Алекс не получеше скоро квалифицирана лекарска помощ, щеше да умре. Намираха се на километри от цивилизацията, а телефонът му беше останал в кожената моряшка торба на летището. Не можеше да направи нищо друго, освен да бъде тук при нея, както тя беше стояла до него. Той я взе на ръце и тихичко започна да й говори всички онези неща, които през месеците на раздяла беше копнял да сподели с нея. От време на време имаше чувството, че тя чува думите му, защото очите й потрепваха, а устните помръдваха, но не това беше целта му.
Те продължаваха да лежат там, когато един от хеликоптерите ги откри. Машината кацна на равен къс земя и Карвър видя светлините на фенерчетата, които прорязваха мрака, докато хората вървяха към тях. После пред него застана фигура в черно.
— Добре ли сте?
Гласът беше женски. Карвър вдигна очи и видя дребна жена, която очевидно беше цивилна и не се чувстваше добре в униформата си.
— Да — отговори, макар гласът му да беше по-скоро шепот, — много сме добре. — След това се изправи и все още с Алекс на ръце тръгна със залитане надолу към мястото, където ги чакаше хеликоптерът.
Послепис
Това също е вярно…
На правителството на САЩ беше показан предварителен запис на твърденията на генерал Лебед, че руснаците са изгубили стотина куфарни ядрени оръжия, и то успя да приготви своя отговор преди излъчването на интервюто в предаването „60 минути“. Говорителят на Държавния департамент Джеймс Фоли заяви: „Правителството на Русия ни увери, че упражнява пълен контрол върху своя ядрен арсенал… взети са подходящи мерки за физическата охрана на тези съоръжения и оръжия… няма повод за безпокойство“.
Обаче на 1 октомври 1997 г. Лебед повтори своите твърдения на заседание на подкомисията на Конгреса за военни изследвания и разработки. На следващия ден думите му бяха подкрепени от известния руски учен и еколог, член на Националния съвет за сигурност на Русия, Алексей Яблоков, който заяви пред подкомисията, че през 1970-те години КГБ е произвело умалени атомни бомби, които е трябвало да бъдат използвани като терористични оръжия.
Тази тема беше обсъждана в Конгреса през есента на 1999 г., когато конгресменът републиканец Кърт Уелдън, познавач на руската тематика, заяви, че руснаците са изработили 132 куфарни атомни бомби. Освен това Уелдън спомена и за разговор с директора на ФБР Луис Фрий, който бил признал, че „съществува вероятност на територията на САЩ да има скрити куфарни бомби“. Уелдън продължи: „Няма съмнение, че Съветите са складирали материали в тази страна. Въпросът е къде и какви са те“.
Никъде по света не са се появявали съобщения за откриването на някоя от изчезналите куфарни бомби. Обаче се смята, че ФБР е претърсило район близо до Брайнърд, Минесота, търсейки скрити оръжия. Брайнърд е близо до езерото Гъл.
Александър Лебед загина на 28 април 2002 г. при катастрофа на хеликоптер в Саянската планина в Русия. Официално като причина за катастрофата се посочва сблъскване с електропроводи поради мъглата.
На 20 октомври 1999 г. ФБР публикува своя доклад за проекта „Мегидо“. Проучени са многобройни християнски екстремистки групи и в заключенията се казва, че „разузнавателната инициатива проект «Мегидо» е разкрила признаци за възможни насилствени действия на част от екстремистите в страната“, обаче „има много малко данни за конкретни заплахи за вътрешната сигурност“.
Изминалото от тогава време показа, че докладът е бил точен в своите заключения, защото истински Уейлън Макейб не се появи.
През юни, юли и август на 1998 г. агенти на ЦРУ в столицата на Албания Тирана проведоха операция по задържането и извеждането от страната на петима старши членове на „Египетски джихад“, организация с много близки и отдавнашни връзки с „Ал Кайда“. Мъжете бяха закарани в Египет, където бяха подложени на мъчения, съдени и осъдени за тероризъм. Двамина бяха разстреляни, един осъден на доживотен затвор, а останалите на различни срокове.
Въпреки присъствието на тези известни терористи в Албания, етническа родина на Армията за освобождение на Косово, и въпреки присъствието на бойци джихадисти в Босна американската и британската политика продължава да почива на убеждението, че не е имало и няма връзка между косовските албанци и ислямските терористи. Тази гледна точка силно се оспорва от сърбите и техните традиционни съюзници Русия и България. Съществуват множество доказателства, че АОК е получавала пари и е обучавана от американски организации, както граждански, така и индустриални и официални, и че е поддържала подобни връзки с германското разузнаване BND. Ще бъде много неловко, да не кажа нещо повече, ако излезе, че западните сили отново са подпомагали онези, които най-много искат тяхното унищожение.