Той поклати глава на собствената си самонадеяност. Да се сравнява с Чърчил. Може би наистина се побърква. В ресторанта седеше красива адвокатка, която очакваше от него изискано да прояви интерес към нея. Точно се готвеше да влезе вътре, когато забелязва примигващата иконка, която му съобщаваше, че има чакащо съобщение. Той набра гласовата си поща и чу женски глас с южен акцент: „Ало, генерал-лейтенант Вермюлен? Обажда се Браяна от кабинета на президента на Комисията по националните ценности тук в Далас. Зная, че заявихте интерес да говорите пред нашата организация. Вдругиден предстои среща на нашите членове основатели във Феърфакс, Вирджиния, и един от лекторите ни отпадна. Сър, съзнавам, че се обаждам доста късно, но ако можете да заемете неговото място, ще ви бъдем много благодарни“.
Вермюлен изслуша остатъка от съобщението, което се състоеше от подробности на кого да потвърди участието си. Когато отново влезе в ресторанта, изглеждаше много по-щастлив, отколкото когато излизаше.
13.
Най-сетне у Карвър се забеляза напредък. Последните няколко сутрини той успяваше да се разходи в градината, която заобикаляше клиниката. Алекс крачеше до него и търпеливо му съобщаваше имената на хората, които срещаха. Същите имена му беше повтаряла и вчера. Играеха малки игрички, като целта беше да видят дали ще успее да намери обратния път до главния вход на болницата от различни части на парка. В редките случаи, когато успяваше да се справи с това или разпознаваше някое минаващо лице, Карвър грейваше с момчешка радост заради своето постижение. Обаче нерядко нещо или някой го подплашваше. Внезапно проехтелият висок глас, ревът на автомобилен двигател и дори лъчите на ниското зимно слънце, които понякога заслепяваха очите, го караха да се свива и да плаче от страх. Това извикваше на сцената сестрите, които му даваха успокоителни и го връщаха на инвалидна количка обратно в стаята.
В един момент след поредния пристъп на страх, докато гледаше как го отвеждат с количката, Алекс осъзна, че не може да продължава по този начин, без да направи нещо. Причината не беше само в притискащата ги нужда от пари, а и в нейното лично оцеляване. Тя трябваше да намери начин да му помогне. Не само заради него самия, но и заради себе си. В името на тях двамата. С всеки отминал ден чувстваше как още малко от любовта й е изчезнала и се мразеше за това. Чувствата й към Карвър бяха единствените истински през целия й живот. Ако ги загубеше, това щеше да означава, че е изгубила всичко.
Тя остави Карвър в безсъзнание на леглото му в клиниката и се върна в апартамента, решена да поеме своята и негова съдба в собствените си ръце. Докато в банята сваляше миризмата на болнична потиснатост от тялото и косата си, си напомни какъв добре обучен агент беше. Какво би направила онази жена? Отговорът беше прост: щеше да се стегне и да изпълни задачата си.
По времето, когато завърши приготвянето на обяда, решението беше взето.
Тя облече най-чистите и не толкова безформени джинси, които успя да намери, обикновена тениска и зимното си палто. На врата си върза кърпа, а на главата сложи барета. В чантата, която преметна през рамо, освен портмонето пъхна и единствената кутия със сенки, която притежаваше. От чекмеджето, където Карвър държеше разни инструменти за домакински работи, взе малки ножици за кабели. Беше готова да действа, разполагаше с план. Усещането за цел и подтикът на решимостта я накараха да се почувства по-добре от когато и да било през последните няколко месеца.
Първите й операции за КГБ бяха проведени в елегантни хотели в Москва и Ленинград. Тя познаваше тези места и начина им на работа и се чувстваше у дома сред потоците служители и гости. Сега щеше отново да работи там.
За начало изборът й се спря на „Империал“, най-лъскавия хотел в града. Той привличаше чуждестранни туристи и бизнесмени със своите стаи, а женевските банкери и дипломати с баровете и ресторантите си. Това беше най-подходящата обстановка за Алекс да преоткрие своята стара магия. Обаче първо трябваше да се облече подходящо за представлението. Нужните средства й липсваха, затова се налагаше да намери начин да се сдобие с тях.