Тя мина пред главния вход на хотела, а после зави покрай задната страна, където се намираше входът за служителите. Той беше достатъчно широк, за да могат камионите да стигат до товарната рампа. От едната страна имаше портиерна, а до нея поставка с перфокартите на чистачките, снабдителите, келнерите и работниците по поддръжката и часовници, на които те се регистрираха на влизане и излизане от работа. Алекс се приближи към портиера, който охраняваше задния вход, и го заговори на най-лошия си френски със силен руски акцент:
— Извинете, господине — започна тя.
Портиерът, който четеше някакъв жълт вестник, не й обърна внимание.
— Извинете — повтори Алекс. — Имам среща със старшата камериерка в петнадесет часа. Идвам за мястото на камериерка.
Портиерът неохотно премести погледа си към тетрадката, в която бяха записани срещите.
— Име?
— Екатерина Кратохвилова — отговори Алекс, произнасяйки бързо неразбираемото за мъжа съчетание от съгласни. Той се вторачи безпомощно в отворената страница, а лицето му се изкриви в ядна гримаса. Очевидно не беше разбрал казаното от нея.
— Няма такова име — изръмжа портиерът. — Елате утре.
— Това е невъзможно! Аз уговорих среща. Моля проверете отново. Екатерина Кратохвилова.
Няколко камериерки в униформи минаха край тях и всички извърнаха глави, за да видят какво става. Алекс долови погледите им.
— Може би вие можете да помогнете? Дойдох да се срещна със старшата. За мястото на камериерка. Може ли да се видя сега с нея?
Момичетата погледнаха към портиера, сякаш искаха да го накарат да направи нещо.
— Не зависи от мен — настоя мъжът. — В тетрадката няма нищо.
Алекс погледна четирите жени умолително. Тя беше планирала много грижливо своето изпълнение. В три следобед всички гости, които щяха да си тръгват, вече щяха да са си уредили сметките, а стаите им щяха да се оправят за следващите гости. В същото време малцина от новите гости щяха да са пристигнали. Това беше най-спокойното време от работния ден, когато дори най-заетият служител би могъл да отдели време, за да се срещне с неочакван кандидат за работа.
Една от другите камериерки я съжали.
— Аз ще ида да я повикам — предложи тя.
— Много благодаря — изригна Алекс, а портиерът я изгледа с безразличие.
Камериерките изчезнаха.
Алекс направи няколко крачки в сянката. Портиерът се зае отново с жълтия вестник.
В далечния край на коридора се появи жена на средна възраст с присвити устни и строг поглед, сребристата й коса беше стегната на кок, а от врата й висяха очила за четене на златна верижка. Тя разговаряше с камериерката и очевидно беше раздразнена от това нахлуване.
На Алекс й трябваха около две секунди да запамети лицето на старшата камериерка. След това се измъкна незабелязано от входа. Когато жената стигна до портиерната, тя отдавна се беше изгубила сред хората по улицата.
14.
В шест и половина Алекс седеше в автобуса три седалки зад старшата камериерка, докато тя се прибираше вкъщи. Алекс знаеше, че жената сигурно носи своя комплект ключове за всички работни помещения в хотела, както и електронната карта, осигуряваща достъп до всички стаи за гости. Камериерките също имаха подобни, но те бяха закачени на шнурове, завързани около кръста, така че да се избегне опасността от изгубване или кражба. Само старши служители като началничката на камериерките имаха разрешение да носят ключовете и електронните карти в дамските си чанти. Алекс трябваше по някакъв начин да се добере до съдържанието на тази чанта.
Случаят й помогна в кварталния супермаркет. Старшата камериерка се спря пред един щанд, бръкна в чантата, за да извади списъка с покупките, и я остави отворена, докато си слагаше очилата. След това прегледа списъка, отбелязвайки си наум какво не бива да забравя. Алекс се приближи към нея и стрелна поглед в чантата. На дъното й лежаха ясно видими две връзки ключове. Едната, по-малка, с тези от входната врата и колата, а другата — значително по-голяма — с хотелските ключове, единият от които приличаше на кредитна карта. Него искаше Алекс.
Обаче през следващите десет минути й се наложи да чака. Разочарованието й растеше, защото не можеше да намери пролука да действа. Старшата камериерка почти беше стигнала до касите, когато се закова на място, погледна наново списъка с покупките, подсвирна тихичко от удивление как е могла да забрави толкова важно нещо и се втурна към друг щанд, зарязвайки количката си в прохода между щандовете.