На втория етаж почука на една врата, не получи отговор и влезе, за да попадне на двойка, която се чукаше. Те бяха оставили само една лампа да свети и усилили музиката, така че тя успя да избяга от стаята, преди изобщо да я усетят.
След още пет стаи се появи с копринен корсет под палтото втора употреба и блестящи алени устни, благодарение на гримовете „Кристиан Диор“ на друга дама. На третия етаж се наложи да се извинява на чернокожа жена горе–долу на нейните години, а няколко врати по-нататък — на китайски бизнесмен, вглъбен над преносимия си компютър. Но една друга стая, която провери, я снабди с черна рокля, която прилепна по нея на всички важни места, и с чифт прозрачни черни чорапи с дантела.
Докато се движеше из хотела, обмисляше и въпроса за бижутата. В една от стаите попадна на прости диамантени обици, които щяха да бъдат отлично допълнение към тоалета й. Обаче да откраднеш нечии диаманти беше малко в повече — както от морална, така и от практическа гледна точка. Никой не звъни в полицията, когато не може да си намери роклята, но веднага натискат паникбутона, когато им изчезнат скъпоценностите.
Тя се качи на друг етаж, но там трябваше да използва картата на старшата камериерка, за да излезе от асансьора. На приземния етаж в офиса зад главната рецепция дежурният помощник–управител на хотела проверяваше последните телефонни сметки заради оплакване на клиент, че неговата била надписана. Компютърната разпечатка даваше информация за всички дейности в стаите на гостите, включително използването на телефоните и чип картите. Помощник–управителят забеляза, че чип карта на човек от персонала е използвана за осигуряване на достъп до множество стаи на поне два етажа. Принтерът изплю още един лист. Същата карта беше използвана за отваряне на асансьорната врата на четвъртия етаж.
Дежурният въздъхна раздразнено. Само това разсейване му липсваше сега. Той провери номера на чип–картата. Принадлежеше на госпожа Брикс, старшата камериерка. Тя си беше тръгнала преди повече от два часа, но беше немислимо съзнателно да е позволила някому да я използва.
Той вдигна телефона и се обади на началника на охраната.
16.
Докато се оглеждаше в огледалото цял ръст, разбухвайки прясно лакираната си коса и намествайки гърдите си в черния корсет, Алекс огледа кройката на черния жакет, който току–що беше задигнала, и се почувства преродена. За пръв път от много месеци позна лицето, което я гледаше от огледалото, и си позволи да се наслади на външния си вид. Имаше чувството, че е срещнала дълго невиждани приятели: не само външния вид, но самоувереността и вярата в собствените сили. Повлеканата с размъкнати дрехи от сутринта беше изчезнала. Истинската Александра Петрова се беше върнала.
Доволна от пълното си преобразяване, тя напъха старите си джинси, тениската, шала и шапката в една от торбите за пране, които бяха струпани в гардероба на апартамента. Не можеше да си позволи да ги хвърли, но тази жертва беше неизбежна. Щеше да запази само палтото и портмонето, напъхано в джоба му. След това влезе в банята, откъсна парче тоалетна хартия и избърса всички повърхности, до които се беше докоснала. Когато свърши, го хвърли в тоалетната и дръпна водата. Откъсна още едно парче за дръжката на вратата, след което излезе в коридора, като носеше на ръка палтото си, а през рамо чантата и торбата за пране.
Апартаментът се намираше в дъното на коридора точно до аварийния изход. Когато мина край него, й се стори, че чува стъпки. Тя отвори малко вратата и се заслуша. Да, това определено бяха стъпки, и то на няколко души, които според тропота взимаха по две стъпала наведнъж, но още бяха на няколко площадки от четвъртия етаж. Тя изруга на руски под носа си. Старшата камериерка трябва да бе съобщила за липсващата чип карта. Тези бяха по следите й. Алекс хвърли един поглед по протежение на коридора. Щом едните се качваха по аварийното стълбище, сигурно другите идваха с асансьора. Тя се помоли да има достатъчно време. Остави палтото и торбата до вратата и се втурна обратно към апартамента. Голям френски прозорец водеше от хола към балкона, откъдето се откриваше гледка към града. Тя го отвори широко, след това се втурна в банята, уви чип картата в тоалетна хартия, за да потъне по-лесно, хвърли я в чинията и дръпна водата. Когато свърши това, се хвърли към вратата, оставяйки я отворена след себе си.