След като даде знак на хеликоптера, че е готов да се изтегли, Карвър използва цигарите на четиримата (всички пушеха много), за да запали огън в апартамента. После се върна по стъпките си на терасата и обратно на покрива. С помощта на лебедката той вече беше в хеликоптера, когато противопожарната аларма в апартамента се задейства, заливайки хола с вода, която значително ще усложни работата на криминолозите.
Повиканите детективи стигнаха до заключението, че телохранителят е бил подкупен да убие, но сам е загинал при опита си. Един усърден криминолог посочи аномалиите в пръските кръв и разположението на телата на жертвите, но наблюденията му бяха пренебрегнати. Местните полицейски власти и политиците бяха твърде заети да ликуват заради смъртта на един голям престъпник, за да се задълбочават в подробностите около неговата смърт.
Заключение: Това беше смел план, осъществен с необикновена решителност и внимание към детайлите от изпълнител, който действа с голямо спокойствие и крайно безмилостно в ситуации на напрежение. Моята преценка е, че можем да поверяваме на Самюъл Карвър изпълнението на нашите най-важни и деликатни операции и аз не бих се колебал да прибягвам до неговите услуги и в бъдеще.“
Подпис: Куентин Тренч Директор „Операции“
Е, ти го пусна, нали така, измърмори по нос Джек Грентъм, докато оставяше доклада, един от многото заловени документи, когато Консорциумът беше дискретно, но завинаги закрит. Грентъм беше изгряваща звезда в Тайната разузнавателна служба, известна и като MI6. Официалното му досие беше изпъстрено с многобройни постижения, безукорни политически преценки и умело направляване на кариерата. Той обаче беше взел решение, което, ако се разчуеше, би могло да съсипе постигнатото досега. То не беше само по себе си лошо, а просто си имаше и отрицателните страни.
На 3 септември Грентъм с помощта на колега от MI5 беше заловил Самюъл Карвър. По онова време той знаеше много добре какво беше извършил този мъж в парижкия подлез. Но също така знаеше, че публичният процес не е в ничий интерес. Затова беше избрал друг път. Подобно на някакъв бюрократичен Мефистофел, той бе купил душата на Карвър.
„Аз те притежавам — заяви агентът. — Срещу името ти стои дълг, който никога не може да бъде погасен. Но може да плащаш репарации. Можеш да вършиш различни неща за мен и своята страна. Ако те убият, какво от това? Ако успееш, ще си направил нещо добро, което да намали вредата, която си причинил“.
После пусна Карвър да отлети за Швейцария, където трябваше да се изправи срещу Юрий Жуковский, руския олигарх, който се оказа тайната движеща сила зад парижкия атентат. Сега Жуковский беше мъртъв, а Карвър изгуби разсъдъка си.
В известна степен беше много жалко, че е изваден от строя. Нямаше да е лошо, ако имаха на разположение човек като него. Неофициално и лесно за опровергаване. Но пък и нещо можеше да се прецака. Винаги ставаше така. А сега Картър не беше в състояние да каже каквото и да било.
Щом тегли чертата, Грентъм стигна до заключението, че като цяло това е отличен резултат.
19.
Самюъл Карвър знаеше, че някога е бил морски пехотинец, но единствено защото Алекс му беше казала. Също така му разказа, че се е сражавал в състава на специалните части, и му обясни какво означава това.
— Зная как се скача с парашут и как се плува под вода — гордо заявяваше Карвър на хората в клиниката. — Мога да стрелям и да взривявам бомби.
Обаче той нямаше истинска представа какво означаваха тези думи и какво е усещането да вършиш нещата, за които говореше. Но и не му пукаше. На лицето му играеше усмивка, която късаше сърцето на Алекс.
Имаше час по физическо с неколцина други пациенти. С някои от тях се беше сприятелил. Беше ги запознал с Алекс. Хора също толкова зависими и безпомощни, колкото него, те я караха да се чувства като майка, попаднала сред група деца с отклонения. Но единствено Карвър участваше в упражненията с цялата си душа и сърце. И когато инструкторът се провикваше: „Браво, Самюъл“, лицето му засилваше от щастие.
Някогашният Самюъл Карвър би предпочел да умре, пред това да живее като този ухилен глупак.
Затова може би беше по-добре, че нямаше никакъв спомен за своето предишно аз. Не помнеше някогашната си увереност в собствените способности, нито силата, която извираше от пълната му вяра в умението да се защити, да предпази хората, които обича, и да нарани враговете си. Нямаше го и неговото язвително чувство за хумор. Дори беше изгубил основното мъжко желание за секс.