— Изследвания на кожата. Понсико се е занимавал с подобряването на успеха при присаждането на кожа. Защо? Виждаш ли някаква връзка с работата му?
— Не — отговори Шарави. — Мисля, че ако е имало недоволен пациент… Не, тогава щяха да отровят хирурга, не учения… Не, нямам идеи.
Той изпи чая си и остави чашата.
— В Ню Йорк имам надеждни източници. Ако „Мета“ наистина съществува, те ще я открият. Пък и можем да подслушваме телефона на Зина Ламбърт…
— Забрави за това. Нямаме основания да получим съдебно решение, да не говорим за подслушване.
— Правилно.
— Дори не си го помисляй — добави Майло.
— Разбира се — отговори Шарави.
— Говоря сериозно.
— Съзнавам това.
— Книжарницата, в която работи Зина — казах аз, — се нарича „Гърч“. Ексцентрично име, затова там може би се срещат хора с ексцентрични идеи. Може да получават бюлетини, сред които и този на „Мета“.
— Не са дали телефонния си номер в указателя, а ще съобщават за събиранията си в някаква книжарница? — попита Майло.
— Забутана книжарница, която привлича набелязаната за мишена читателска публика. Искаш ли да отида там и да огледам?
Той потърка лице.
— Чакай да помисля. Искам да се възползваме максимално от всичко, което правим.
Шарави стана и се протегна.
— Ще си направя още чай. Сигурни ли сте, че не искате? Ментата е прясна. В задния двор намерих голям корен.
— Добре, благодаря — отговорих аз.
Шарави излезе от стаята, а Майло се намръщи на компютъра.
— Вкарваш боклук и изкарваш боклук… Приличаш на Арафат, Алекс. Като бодливо прасе си.
— Бързах за библиотеката и нямах време да се избръсна.
— Само на половин ден ли ти е брадата?
Кимнах.
Свих бицепс, изсумтях и се усмихнах уморено.
Шарави се върна с чая. От горещата течност се разнасяше леко сладникав аромат на мента.
Отпих и се обадих в служебния си кабинет.
— Здравейте, докторе. Има само едно съобщение. От някакъв си Лорън Буковски от… изглежда от „Менса“. Търсил е Ал. Новото момиче му казало, че не сте Ал. Той обаче настоявал, че се казвате така. Странни хора ви търсят, доктор Делауер, но работата ви е такава.
— Да. Какво е казал господин Буковски?
— Ами… Съжалявам, но новото момиче пише ужасно… Нямал нищо общо с „Мета“… и не искал да има… но вие сте имали… Докторе, това не е учтиво.
— Какво е казал, Джойс?
— Ако сте имали лошия вкус да се… побратимявате с… идиоти… да отидете на едно място, наречено… Прилича на „Гърч“… Но не е оставил адрес… Много странно. Дори за вас, докторе.
— Това ли е всичко?
— Казал още да не му се обаждате. Не се интересувал от вас. Какъв грубиян, а?
— Голям — рекох аз. — Но може би има причини.
— Категорично мнение — отбеляза Майло, записвайки името на Буковски.
— Сега вече се е разчуло, че се интересуваме от „Мета“. Съжалявам.
— Но поне знаем, че си заслужава да огледаме книжарницата. — Той се обърна към Шарави. — Можеш ли да използваш неправомерния си достъп до отдел „Моторни превозни средства“, за да провериш господин Буковски и госпожица Ламбърт?
Шарави остави чашата с чая, седна пред компютъра и след миг каза:
— Лорън Буковски, Коринт авеню, Лос Анджелис 90064.
— Западен Лос Анджелис — отбеляза Майло. — На няколко минути от гарата. Може да му отида на гости.
— Кога да посетя „Гърч“? — попитах аз.
— Нека първо да проверя Буковски.
— Ако Буковски има да казва нещо интересно, доктор Делауер може да направи повече, отколкото само да се отбие в „Гърч“.
— Например?
— Ако „Мета“ още организира събирания, той може да се опита да присъства. Нали е доктор по психология? Все едно се интересува от…
— Зарежи тая работа — прекъсна го Майло.
Шарави мигна, но не помръдна, сетне каза:
— Добре.
— И да не ти минава през ума да отидеш ти, старши.
Шарави се усмихна.
— Аз? Нямам необходимата квалификация.
— Същото се отнася и за всеки от твоите хора.
— Моите хора?
— Избий си го от главата. Никакви операции под прикритие, за които не знам.
— Добре.
— Само това ли ще кажеш?
— Да.
Произнасяйки думата почти шепнешком, израелецът за пръв път показа някакво чувство. Златистите очи леко се присвиха и челюстта му потрепери.