— Провери я — каза Майло, който седеше на ръба на сгъваемия стол и се поклащаше в ритъм с движенията на здравата ръка на Шарави по клавиатурата, без да съзнава за синхрона.
— Да, ето я — рече Шарави. — Има я във файловете на отдел „Моторни превозни средства“. Дарлийн Гросперин, Амхърст стрийт, Брентууд.
Дългата ръка на Майло се стрелна напред, грабна телефонната слушалка и набра „Справки“. Той зададе въпроса си и записа номера.
— Няма бащино име, нито адрес, но едва ли има много жени с такова име…
Майло набра номера.
— Дарлийн Гросперин? Обажда се детектив Майло Стърджис от полицията в Лос Анджелис. Съжалявам, че ви безпокоя толкова късно… Не, не става дума за дъщеря ви. Извинете, че ви уплаших… Искам да ви попитам за един ваш ученик. Господин на име Мелвин А. Майърс… Не, госпожо, за съжаление той не е добре…
След десет минути Майло затвори.
— Каза, че бил отличник. И не бил умствено изостанал, а интелигентен. Един от най-добрите й ученици. Можел да пише със скорост сто и петдесет думи в минута на компютъра. Трябвало да се дипломира след няколко месеца и сигурно щял да си намери работа.
Той потърка лице.
— Тя беше потресена. Не можа да ми обясни какво би могъл да прави в онази уличка. Понякога се хранел в центъра, преди да се върне в Креншо, но нямало причина да се разхожда в онзи квартал. И много добре познавал разположението на улиците.
— Тогава е бил подмамен — казах аз. — А семейство?
— Няма — за щастие на Боб Пиърс. През последните пет години, откакто майка му починала, Майърс живеел сам. Явно тя се е грижела изцяло за него и след смъртта й той е решил да започне самостоятелен живот. Първо ходил на уроци, за да се научи да чете брайлово писмо, после се записал в търговското училище. Там имат осемнайсетмесечна програма по компютри и той се включил в нея. Адресът на Стокър е на дом, финансиран от държавата.
Шарави извади пистолета си и го сложи до компютъра.
— Слепец… Докато ви нямаше, се обади връзката ми от Изток. В Ню Йорк не открил нищо за „Мета“, но Фарли Сангър, адвокатът, който е написал статията, още практикува в същата кантора на Уолстрийт. Хелга Крейнпул, редакторката, също е там, където е работила и тогава. Източникът ми каза, че фирмата му се занимава с планиране за богати хора.
— Каква кола кара? — попита Майло. — И какъв шампоан използва?
— Мерцедес. На една година. Ще се опитам да разбера и за шампоана.
Майло се засмя.
— Мерцедесът е регистриран в Кънектикът — продължи Шарави. — Сангър има къща в Деъриън и апартамент на Шейсет и девета улица. На четирийсет и една години е, женен, има две деца, момче и момиче, и няма криминално досие.
— Сангър е по наблюдение, а?
— За известно време. Проверихме и Зина Ламбърт, продавачката в книжарницата. Двайсет и шест годишна, живее на Рондо Виста стрийт. Книжарницата е наблизо. Има кредитна карта „Мастер“, но рядко я използва. Миналата година е изкарала осемнайсет хиляди долара. Ще разбера какъв е и нейният шампоан — усмихна се Шарави.
— И тя ли е под наблюдение? — попита Майло.
— Не и без твоето съгласие.
— Колко време смяташ да следиш Сангър?
— Колкото е необходимо. Имайки предвид схващането му, че хората със забавено умствено развитие са… Как беше изразът, доктор Делауер?
— Месо без мозък — казах аз.
— Да, месо без мозък. Та имайки предвид това, идеята да го следим ми се струва добра. Може би Сангър ще направи нещо, което ще ни каже повече за групата. И на Източното, и на Западното крайбрежие.
— Като стана дума за брегове, има ли начин да разберем къде пътува? — попита Майло. — Корпоративните адвокати непрекъснато летят насам-натам. Това е много удобно прикритие.
— Добра идея — съгласи се Шарави. — Ще проверя утре, когато отворят офисите в Ню Йорк. По повод убийството на Мелвин Майърс се обадих на всички големи хотели тук, в Лос Анджелис, за да проверя дали Сангър се е регистрирал някъде, но не го открих. Но може да пътува под друго име.
— Благодаря за усилията.
Шарави сви рамене.
— Има ли още нещо?
— Утре сутринта имам среща с госпожа Гросперин. Ще видя дали ще науча нещо повече за Майърс и защо е бил подмамен в онази уличка.
— Преди всичко, защото е бил чернокож — казах аз. — Всички жертви, освен Понсико, са цветнокожи.