— Расист, привърженик на евгениката — отбеляза Шарави.
— Двете обикновено вървят заедно. Един поглед върху книгите, които се продават в „Гърч“, може да ни даде информация. Нещо ми нашепва, че не продават детска литература. Кога да отида?
Шарави вдигна вежди.
— Той иска да си играе на супер шпионин. И аз обвинявам теб за това.
— Мислиш ли да се представяш с истинското си име, докторе?
— Не възнамерявам да взимам картата си за самоличност.
— Тогава може би ти трябва алтернативна карта за самоличност. — Шарави се обърна към Майло. — Мога да помогна за такива неща.
— Таен агент под прикритие, а? — попита Майло.
— Заради неговата безопасност. Предстои му да играе роля.
Говореше за мен в трето лице.
Шарави ме погледна одобрително.
— Вече си се погрижил за брадата.
38.
В този миг нещо в стаята се промени.
Майло и Шарави постигнаха съгласие по няколко въпроса: работата под прикритие е сериозно нещо — временно раздвоение на личността, както се изрази Шарави.
— Говорим само за едно посещение в книжарница — рекох аз.
— Посещение, което може да доведе до нещо, докторе. Трябва много да внимаваш още от самото начало.
— Какво искаш да кажеш?
— Да се представиш под друго име и същевременно да се чувстваш удобно.
— Добре.
— Трябва ти и одобрението на Робин.
— Не мислиш ли, че това е малко…
— Не, Алекс, не мисля. Ще отидеш там, ще разгледаш странни книги и ще се върнеш вкъщи. Дори да установиш контакт с „Мета“, пак може да се озовем в задънена улица. Може да са малка, незначителна група. Но Даниел и аз знаем, че полицейската работа е деветдесет и девет процента скука и само един процент паника от неочакваното. Тук става дума за човек, който е наръгал с нож в гърба чернокож.
— За колко време ще му изкараш фалшиви документи? — обърна се Майло към Шарави.
— За половин ден — отговори израелецът. — Шофьорска книжка, кредитни карти, социална осигуровка. Мога да му намеря и дрехи, ако е необходимо, и кола.
— Адресът на личната карта — каза Майло. — Фалшив ли ще бъде, или истински?
— По-добре да е истински. Знам едно място в Долината, което в момента е свободно, но може да намеря и друго, в града.
— Само за прикритие или за действителна употреба?
— Ако играе ролята по-дълго време, може и да го използва.
Майло ме погледна.
— Ами ако се наложи да се преместиш за известно време, Алекс? Готов ли си за това?
Тонът му стана строг. Знаех какво мисли. Последния път, когато се преместих, това стана принудително. Бягах от психопата, който бе запалил къщата ми.
— Предполагам, че няма да е за дълго.
— Вероятно няколко дни, не седмици — каза Майло. — А пациентите?
— Не са много активни — отговорих аз. Откакто Хелена Дейл престана да идва. Замислих се за брат й — още един самоубиец с висок коефициент на интелигентност.
— Ами ако стари клиенти изпаднат в криза?
— Винаги мога да проверя в кабинета. Повечето ми работа е писмена — доклади.
— Добре — каза Шарави. — Дотук няма проблеми.
Майло се намръщи.
Двамата ми дадоха наставления — за да избегна случайни грешки, да използвам фалшиво име, подобно на истинското ми, и биография, сходна с моята.
— Психолог, който не практикува активно — предложи Майло. — За да не могат да те проследят.
— Може би човек, който е следвал психология, но е напуснал — казах аз. — Без да се дипломира.
— Защо е напуснал?
— Междуличностни конфликти — отговорих аз. — Бил съм твърде умен за тях, затова са се намесили в дипломната ми работа. Инстинктът ми подсказва, че този профил е съвместим с „Мета“.
— Защо?
— Защото хората, които прекарват много време в говорене и мислене колко са умни, обикновено не вършат много работа.
Майло се замисли върху това, после кимна.
— Тогава дотук всичко е наред — отбеляза Шарави.
— Да, но е време да зарежеш това „докторе“ и да не говориш за него в трето лице.
— Добре — рекох аз. — Намесили са се в дипломната ми работа, защото съм ги заплашвал. Научната ми разработка ги е заплашвала. Генетиката на коефициента на интелигентност, неправилно…
— Не — прекъсна ме Майло. — Твърде близо е и твърде сложно.