Горобик и Рамос незабавно ги разпитали и се убедили, че престъпниците имат солидни алибита за деня на убийството. Внимателно прочетох методите, използвани от всичките сто осемдесет и шест криминални типове от списъците. С изключение на неколцина ексхибиционисти нападателите на деца се бяха гаврили с жертвите си, бяха ги пребивали жестоко, или пък ги бяха изнасилвали. Повечето от тях са познавали жертвите си: бедните деца бяха техни дъщери, синове, роднини. Изтръпнах, като си помислих, че близо двеста изрода бяха на свобода в този сравнително малък район.
Лос Анджелис се бе разпрострял върху огромна площ, където царуваше Негово величество автомобилът. Престъпникът може да отиде където пожелае — излиза на магистралата, издебва и убива някого, скача обратно в колата и вече си е вкъщи за вечерните новини. Изтяга се в леглото, хруска чипс и мастурбира, вперил поглед в екрана на телевизора с надеждата да споменат за ужасното му деяние.
Безцелното шофиране по пътищата бе характерно за изнасилвачите със садистични наклонности.
Ала Айрит не беше изтезавана.
При все това не изключвах възможността убиецът да е „пътешественик“. Нищо чудно вече да е в Аляска и да лови пъстърва, да се разхожда из Атлантик Сити или да опитва прочутата пилешка супа с бамя в някой френски ресторант в Ню Орлиънс.
И да дебне, подготвяйки се за следващия удар…
Макар петте списъка да бяха изготвени прецизно, човъркаше ме съмнението, че нещо липсва. Оставих ги и взех следващата папка, която бе черна и много по-тънка. Ала мисълта за двестате престъпника, които подобно на хищни зверове, бродеха из околността, отказваше да ме напусне.
Измина много време, Алекс!
В черната папка имаше фотографии на местопрестъплението, заснети от самолет. Приложено бе и писмо на бланка на ФБР, адресирано до детектив Горобик от Гейл Горман — служителка в регионалния отдел на ФБР в Сан Диего. Горман съобщаваше, че е получила фотографиите, подробното описание на местопрестъплението и стенограмите от разпитите, но със съжаление уведомяваше Горобик, че наличната информация не е достатъчна, за да състави психологически профил на убиеца. Все пак тя предполагала, че най-вероятно престъпникът е мъж от бялата раса, прехвърлил трийсетте, средно интелигентен или дори над средното ниво, не страда от психоза, педант и перфекционист. Може би в момента е назначен на някаква работа, но по принцип не се задържа дълго на една и съща служба. Горман повтаряше, че „въпреки очевидната преднамереност на престъпното деяние, липсата на садистични прояви, както и фактът, че жертвата не е била изнасилена, подсказват, че подбудите на убиеца не са били сексуални. Моля да ни уведомите, в случай че отново бъде извършено престъпление със същия «почерк».“ По нататък в писмото агентката на ФБР съветваше да се проучи обстойно жертвата: възраст, етнически произход, степен на умствено развитие. Не бива да се пренебрегва предположението, че момичето е познавало извършителя.
Средно интелигентен или дори над средното ниво… педант и перфекционист.
Бинго! Заключението на Гейл Горман съвпадаше с първоначалното ми впечатление.
Убиецът бе убеден в умственото си превъзходство. Защо ли? Вероятно защото нееднократно бе убивал, но се беше измъквал безнаказано. Възможно ли бе деянията му да са останали в тайна, тъй като е погребвал другите си жертви? Защо ли е решил да привлече вниманието към себе си?
Дали е станал прекалено самоуверен?
Дали пък този човек не жадува да упражнява власт, тъй като в детството си е бил потискан, дори малтретиран?
Може би още е потискан?
Може би само се преструва на самоуверен, а всъщност търси начин да отприщи натрупаното напрежение.
В момента е назначен на работа, но по принцип не се задържа дълго на една и съща служба.
Да, Горман е права: постиженията на психопатите никога не отговарят на огромното им самочувствие.
Което пък води до недоразумения с по-висшестоящите и до напрежение.
Докато мислите ми се въртяха около евентуалния психологически портрет на злодея, внезапно си спомних за слуховия апарат на Айрит. Странно, та нали убиецът бе положил много усилия да остави трупа в определена поза. Слуховият апарат не бе паднал случайно. Колкото повече размишлявах по този въпрос, все повече се убеждавах в предположението си.