— Може ли да се обадя по телефона?
Той каза нещо на иврит, затвори и се върна на масата.
— Бестселър. Ако върнат някои от привилегиите на „Лумис“, това ще сложи край на статута им на освободени от данъци. Щом хазната им е празна, може да са готови да поемат риска.
— Сангър и Хелга Крейнпул работят в областта на финансите. Нейната специалност е селскостопанска продукция.
— Произведено от „Лумис“ — каза Даниел. — Но не в Америка, а отвъд океана. Памук, коноп, юта, люцерна и други, както и различни опаковъчни материали. Имат плантации в Азия и в Африка. Предполагам, че е заради евтината работна ръка.
— О, блажените стари времена на робството. Фондацията има ли представителства там?
— Не и под името „Лумис“. Проверявам този въпрос.
— Апартамент на скъпото Пето авеню в Ню Йорк и всичко, което знаем за тях тук, е вероятна връзка с книжарница, забутана в Силвърлейк. Пълен контраст.
— Знаем, че са сноби. Може би това се простира и до възгледите им за Калифорния.
Направих кафе. Шарави седеше неподвижен и сякаш изпаднал в унес. Донесох две големи чаши. Той благодари и ми даде бял плик. Вътре имаше карта за социално осигуряване, „Виза“ и „Мастер“ — всички на името на Андрю Дезмънд.
— А здравна осигуровка? Ами ако ще страдам? — попитах аз.
— Ще направя всичко възможно да се погрижа за теб.
— А шофьорска книжка?
— Ще ни трябва снимка и искам да изчакам до четвъртък или петък, докато ти порасне брадата. Дотогава ще имаме и документи за образованието ти. Намерих неакредитирана програма по психология в Лос Анджелис, закрита преди десет години. Дори ако случайно срещнеш колега, програмата е била самообразователна и не е имало контакт между студентите.
— Звучи идеално.
Шарави подреди листата:
— Малцина цивилни граждани биха разстроили живота си до такава степен, Алекс.
— Аз съм мазохист. И откровено казано, мисля, че преувеличаваш елемента на шпионаж.
— По-добре така, отколкото да го подценявам. Ако искаш жилище, имаш го. Намерих едно място в града. На Джийнсий авеню. В района на Феърфакс. — Той махна към стаята със здравата си ръка. — Е, не е като тук, но съседите не са любопитни.
Шарави извади от джоба си връзка ключове. Сложи ги на масата и ги посочи един по един.
— За предната врата, за задната, за гаража. Колата ти е „Фолксваген Карман Джиа“, на десет години, но има нов двигател и върви по-бързо, отколкото изглежда. В гаража е.
Той плъзна ключовете към мен.
— Помислил си за всичко — казах аз.
— Де да беше възможно.
Майло позвъни на външната врата точно след десет и трийсет. Петра Конър беше с него. Пак беше облечена в костюм с панталон, но този път шоколаденокафяв. Беше си сложила по-малко грим и изглеждаше по-млада.
— Даниел Шарави, детектив Петра Конър от районното управление в Холивуд.
Двамата се ръкуваха. Очите на Конър се стрелнаха към мен, после към фалшивите документи на масата.
— Нещо за пиене? — попитах аз.
— Не, благодаря — отговори тя.
— Ако ти е останало кафе, бих искал малко — каза Майло. — Къде е Робин?
— В другата стая.
Напълних голяма чаша с кафе и Майло започна да разглежда картата ми за социално осигуряване.
— Току-що приключих с инструктажа. Пиърс не можа да дойде, Макларън и Хукс работят по други случаи, затова бяхме само Алварадо, детектив Конър и аз.
Петра завъртя пръстена си с камея.
— Благодаря ви, че ме включихте в това разследване. Отново се свързах с родителите на Понсико в Ню Джърси, но пак не ми помогнаха с нищо. Пък и не намерих сили да им кажа, че може да не е самоубийство. Прегледах и миналото на Зина Ламбърт. Безупречно е. Напуснала доброволно „Плазмо Дерма“. Не е била уволнена. Няма нищо тъмно в служебното й досие. Регистрирана е като собственик на книжарницата. Затова изглежда, че е напуснала лабораторията, защото е искала да работи самостоятелно.
Тя погледна Майло, който каза:
— Единственото интересно нещо, което чух на съвещанието, беше, че Алварадо е ровил във файловете на отдела по благоустройство и е намерил човек на име Уилсън Тени. Този тип е работил в парка, където е бил отвлечен Реймънд Ортис и е бил уволнен няколко седмици след това, защото имал поведенчески проблеми. Не искал да изпълнява заповеди, ходел на работа когато си искал и седял на някоя пейка и четял, вместо да чисти. Предупредили го няколко пъти и накрая го изритали. Тени обжалвал уволнението и заплашвал, че ще ги съди за дискриминация, защото е бял, но сетне изчезнал.