Размяна на информация между ченгета. Аз бях съвсем малка част от това.
— По-нататък — каза Майло. — Наръгването с нож на Мелвин Майърс. Срещнах се с госпожа Гросперин, директорката на занаятчийското училище. Отначало тя продължи да описва Майърс като идеалния ученик. Твърде идеален, затова я притиснах и Гросперин призна, че той бил и много досаден — раздразнителен, държал се предизвикателно, винаги търсел белези на дискриминация срещу недъгавите, оплаквал се, че училището се отнася снизходително към учениците, вместо да се държи с тях като с възрастни, условията били лоши и курсът — безполезен. Гросперин мислела, че това е защото майката на Мелвин била треперила прекалено много над него и сега той се чувства самостоятелен. Майърс се смятал за кръстоносец и се опитвал да превърне ученическият съвет в нещо голямо — гласът на студентите да се чува по-силно и администрацията да проявява по-голямо уважение към тях.
— Водач, но който дразни околните — отбелязах аз. — Такъв човек би си създал врагове.
— Гросперин отрече да е имал конфликти с някого. Твърдеше, че преподавателите проявили разбиране към неговия произход и му се възхищавали. Заради куража. Така се изрази.
— А съквартирантите му?
— Четирима са. Говорих с тримата и с хазяйката по телефона. В основни линии казаха едно и също. Мелвин бил умен, но можел да те вбеси с голямата си уста.
— И все пак, никоя от жертвите не се е държала предизвикателно — каза Конър. — Изглежда са ги убили заради самите тях, а не заради онова, което са направили.
— Госпожа Гросперин имаше ли представа какво би могло да подмами Майърс в онази уличка? — попита Шарави.
— Не — отговори Майло. — Но едно е сигурно — той не се е изгубил. Тя каза, че познавал района като дланта на ръката си и се упражнявал да запамети целия център. Ето защо някой го е мотивирал достатъчно, за да отиде в онази уличка. Това е всичко, което знаем. Кога ще ходиш в книжарницата, Алекс?
— Даниел предложи в четвъртък или в петък. За да ми порасне брадата.
— Добра идея — каза Майло. — Андрю.
40.
Тримата си тръгнаха, разговаряйки за процедурата, а аз се замислих за Нолан Дейл.
Общото между него и Понсико. Още един умен млад човек, който бе сложил край на живота си.
Разсъжденията ми не бяха много задълбочени. Високият коефициент на интелигентност не представляваше защита срещу болката. Понякога боли, когато възприемаш твърде бързо.
Но на сутринта отново се събудих с тази мисъл.
Нерадостното положение на доктор Лейман. Нещата, които Хелена беше по-добре да не знае.
Неща, потопили Нолан в чувство за вина?
Бях предположил, че става дума за някаква сексуална тайна, но може би не беше така. Хелена бе говорила за крайностите в прегръдките на Нолан.
Колко далеч бе стигнал?
Беше ли преместен от Западен Лос Анджелис заради нещо, което бе направил там?
Айрит беше убита в Западен Лос Анджелис. Когато отидох на местопрестъплението след убийството на Латвиния, аз се бях замислил дали престъпникът не е чудовище в униформа.
Ченге?
Едър, силен, усмихнат, красив млад полицай?
Скандално… Но едно ченге би познавало пътеките в парка и едва ли би се изгубило.
Полицаят винаги си намира причина да бъде на определено място.
Ченгетата от Западното районно управление не патрулираха в парка, но пазачите… Или полицай по време на обедна почивка?
Код седем, използван и за убийства, и за понички?
Не, в това нямаше логика. Латвиния и Мелвин Майърс бяха убити няколко седмици след смъртта на Нолан. И нямаше никакво доказателство, че Нолан някога е наранявал някой друг освен себе си.
Въображението ти е много зловещо, Делауер. Нещо в последователността във времето не е наред.
Освен ако имаше още един убиец.
Не само екип от момче и момиче, а клуб за убийства. Това би обяснило различните методи на действие.
Игра по групи — разпределяме града и на всеки участник се пада по едно районно полицейско управление. Нолан им казва как да го направят, защото е специалист по процедурата…
Достатъчно. Злословех по адрес на един мъртвец, само защото е бил умен. Нолан несъмнено бе разкрил тайни, които според Лейман е било най-добре да останат скрити.
И все пак, Хелена бе избягала.
Защо?
Домашният й телефон беше изключен. Преместила се за дълго.