Без да има родители, нито близки роднини, към които би се обърнала в период на психическо напрежение?
Далечни роднини? Приятели? Не познавах никого от тях.
Не знаех почти нищо за нея.
Тя бе споменала за бивш съпруг.
„Гари е специалист по белодробни заболявания. Общо взето е приятен човек. Но реши, че иска да бъде фермер, затова се премести в Северна Каролина.“
Обадих се на Рик в болница „Сийдър“. Отначало гласът му прозвуча нетърпеливо, но омекна, когато разбра, че го търся аз.
— Разбира се — каза той. — Гари Бланк. Работеше и тук. Добър специалист по белодробни заболявания. Южняк. Пада си по селския живот. Защо?
— Питам се дали Хелена би се обърнала към него за подкрепа.
— Хм… Разводът им беше приятелски. Е, като всеки развод. Пък и Гари е сговорчив. Ако тя го е помолила да я прибере, предполагам, че той е отворил широко вратата си.
— Благодаря.
— Още ли се опитваш да се свържеш с нея?
— Нали ме познаваш, Рик. Не обичам недовършените работи.
— Да. И аз бях такъв.
— Беше?
— До вчера — засмя се той.
Северна Каролина имаше три кода — 704, 910 и 919. Преди да набера 919, се обърнах към „Справки“ за всеки един от тях.
Гари С. Бланк. Нямаше „доктор“ пред името. Селски път близо до Дърам.
В Северна Каролина беше обед.
Хелена отговори след две иззвънявания.
Веднага позна гласа ми и заговори напрегнато.
— Как ме намерихте?
— По една щастлива случайност. Не искам да ви се натрапвам, а само да питам как сте. Ако това утежнява нещата за вас, кажете.
Тя не отговори. Чуваше се музика. Нещо в бароков стил.
— Хелена…
— Всичко е наред. Просто ме заварихте неподготвена.
— Съжалявам…
— Не, няма нищо. Аз съм… Трогната съм, че се интересувате от мен. Съжалявам, че се измъкнах без обяснение, но… Много е трудно, доктор Делауер. Наистина е трудно. Заварихте ме неподготвена.
— Не е необходимо да…
— Не, всичко наред. Аз… Уплаших се и реших да избягам.
— Защото научихте нещо за Нолан ли?
Гласът й стана писклив.
— Какво искате да кажете?
— Не дойдохте повече, след като намерихте онзи семеен албум в гаража на Нолан. Питах се дали там е имало нещо, което ви е разстроило.
Отново продължително мълчание.
— Господи — каза най-сетне тя. — По дяволите.
— Хелена…
— Боже господи… Наистина не искам да говоря за това.
— Както желаете.
— Но аз… доктор Делауер, не мога да променя тези неща. Пък и не е моя работа. Трябва да се съсредоточа върху онова, което мога да направя. Да го преодолея и да продължа да живея.
Не казах нищо.
— Вие сте добър — добави тя. — Умен… Нестандартен… Съжалявам, говоря несвързано, нали?
— Да. Научили сте нещо неприятно и не искате да ровите в него.
— Точно така.
Изчаках да минат няколко минути.
— Само едно нещо, Хелена. Ако Нолан е бил въвлечен в нещо, което още продължава, и вие сте в състояние да…
— Разбира се, че продължава! Светът смърди. Пълен е с такива неща. Но аз не мога да понеса отговорността за всяко… Какво? Почакайте.
Приглушени гласове. Явно бе сложила ръката си на слушалката.
— Бившият ми съпруг чу, че викам и дойде да види какво става — каза тя и пое дълбоко въздух. — Вижте какво, съжалявам. Преживях тежко смъртта на Нолан, но отгоре на всичко да науча, че е бил… Съжалявам, но не мога да го понеса. Благодаря ви, че се обадихте. Добре съм. Всичко ще бъде наред… Тук е много красиво. Селският живот може да ми хареса. Съжалявам, че бях толкова нервна, господин Делауер, но… ви моля да ме разберете.
Три извинения за не много повече от същия брой секунди.
— Разбира се. Не е необходимо да се извинявате. Дори ако Нолан е бил замесен в нещо крайно…
— Не бих го нарекла крайно — изведнъж се ядоса тя. — Извратено, да, но не и крайно. Хората непрекъснато го правят.
— Нима?
— Да. Та това е най-древната професия.
— Проституцията ли?
Мълчание.
— А вие какво имате предвид? — попита тя.
— Само се питах дали Нолан не е участвал в някаква крайна политическа дейност.
— Де да беше така. Виж, това щях да го понеса — засмя се тя. — Оказа се, че не умеете да четете мисли… Политика. Не, доктор Делауер, говоря за обикновен разврат. Явната обсебеност на моя брат, благородния полицай.