Не казах нищо.
Тя пак се изсмя. И продължи да се смее — все по-силно и по-задъхано, докато гласът й стигна до пронизителността на истерията.
— Политическите пристрастия на Нолан изобщо не ме интересуваха. Той вечно се залавяше ту с едно, ту с друго шантаво нещо. Голяма работа. Истината е, че в момента не давам пукната пара за онова, което е правил. — Гласът й стана дрезгав. — О, доктор Делауер, толкова съм му сърдита! По дяволите!
Хелена се спаси от сълзите, като отново започна да се смее.
— Имате право. Всичко е заради албума със снимки — продължи тя. — Мръсните интимни фотографии на Нолан. Държал ги е там. Смесени със снимките на мама и татко. Първо е взел албума от вещите на мама, без да ми каже, после го е използвал за извратените си порнографии!
— Порнография?
— Негови снимки. С проститутки. Млади момичета. Не са деца. Слава богу, не е бил толкова извратен. Но повечето изглеждат непълнолетни — петнайсет-шестнайсетгодишни, кльощави чернокожи момичета и латиноамериканки. Очевидно са проститутки, съдейки по начина, по който са облечени — обувки с високи токове и колани с жартиери. Всички изглеждат дрогирани. На ръцете им дори се виждат убождания от спринцовки. На някои от снимките той е в униформа, ето защо може би го е правил през работно време. Сигурно затова се е преместил в Холивуд. Да бъде по-близо до курвите. Вероятно ги е свалял, когато е трябвало да се бори срещу престъпността, водил ги един бог знае къде и е правил снимки! Мръсотии. Нарязах ги на конфети и ги изхвърлих. Затворих капака на кофата за боклук и си помислих: „Какво правиш тук? В този град всички са луди“. После, на другата сутрин, някой влезе с взлом в къщата и това е всичко.
— Какво изпитание — отбелязах аз.
— Доктор Делауер, не познавах добре Нолан, но нищо не би ме подготвило за онези снимки. Толкова е трудно да го приемеш… за човек, с когото си израснал… Както и да е, тук се чувствам в безопасност. Гари има четирийсет и пет акъра и коне. Погледна ли през прозореца, виждам само трева и дървета. Знам, че не мога да остана вечно, но засега ми се отразява добре. Не се обиждайте, но в момента промяната на обстановката ми се струва по-полезна от терапията. Но благодаря, че се обадихте. Не съм казала на никого. Всъщност не исках да се разтоваря от някакво лошо чувство. Знаех, че няма да се задълбочи.
— Ако има нещо, което…
— Не — засмя се тя. — Мисля, че ми беше предостатъчно… Скъпият ми по-малък брат… Първо се самоубива, после ми оставя спомени.
Код 7, използван за проститутки.
Мръсен развратник, но не и убиец.
Основателна причина за угризения.
И нерадостно положение.
Вероятно Нолан е бил разкрит и са казали на Лейман, който се е опитал да го разубеди, но не е получил лесни отговори. Лейман му е дал да разбере, че ще трябва да напусне полицията и Нолан е избрал крайното решение.
Сега разбрах защо Лейман е нервен.
Поверителни въпроси, дори нещо повече. Изкарвал си е прехраната като наемник за лосанджелиската полиция. Последното, което е искал, е било да извади на бял свят поредния скандал в полицията.
Изпитвайки тъга, но същевременно и облекчение, аз отидох в служебния си кабинет и се замислих върху превъплъщението си в Андрю Дезмънд.
Месторождение: Сейнт Луис. Предградие Крийв Кьор.
Самоиздигнал се баща. От средната класа, консервативен, гледа с пренебрежение на психологията и на интелектуалните претенции на Андрю.
Майка: Дона Рийд. Общественичка с хаплив език. Убедена, че Андрю е преждевременно развит и като дете го подлага на тест за интелигентност. Отчаяна от хронично лошите постижения на момчето, но го обяснява като неуспех за учителите. Не стимулира горкия Андрю.
И за да бъде по-лесно — Андрю няма братя, нито сестри.
Горкият Андрю…
Робин се прибра в шест.
— Какво има?
— Нищо. Защо?
— Изглеждаш… различен.
— В какъв смисъл?
— Не знам. — Тя сложи ръка на рамото ми и докосна наболата ми брада.
— Малко си потиснат.
— Не. Чувствам се добре.
Ръката й отново се плъзна по рамото ми.