— Сигурен ли си?
— Да. Имам идеално основание — каза Даниел и вдигна болната си ръка.
Джийн млъкна, сетне попита:
— Как ще го направиш, без да разбере Стърджис?
— Ще намеря начин.
Джийн въздъхна.
— Добре. Само ми се обади, ако промениш решението си.
— Няма да го променя, повярвай. И…
— Знам. Да не си пъхам носа в тази работа.
— Много съм ти благодарен за всичко, което…
— Но да не си пъхам носа там — засмя се Джийн.
— Как върви събирането на багажа?
Джийн отново се засмя.
— Сменяш темата, а? Събирането на багажа приключи. Славният ми живот е в кашони. Най-после говорих с агента по недвижими имоти. Намерила е семейна двойка, която ще наеме къщата, докато пазарът се оправи, физиотерапевти. По цял ден били на работа, затова би трябвало редовно да си плащат наема. Аз съм в отлична форма и съм готов да поживея добре в страната на слънцето и пясъка.
— Чудесно — каза Даниел, доволен, че Джийн разсъждава позитивно. Или поне се преструва. — Значи новата къща ще бъде готова скоро?
— Твърдят, че им остават още пет дни. — Джийн се прегърби. — Трябва да започна да свиквам с мисълта, че съм безполезен.
— Ти ми помогна много, Джийн.
— Ами. Досие, обувки, голяма работа… Откровено казано, Дани, правя го заради самия случай. Дори за хора като нас тези престъпления са адски гнусни. И извинявай, но ми се струва, че не си напреднал кой знае колко в разследването.
42.
В сряда сутринта Майло се отби да ми каже, че е говорил с Лорънс Буковски, председателят на местния клон на „Менса“.
— Симпатичен човек. Прояви разбираемо любопитство защо се интересувам от „Мета“. Отговорих, че е по финансови причини. Тайно разследване. Намекнах, че става въпрос за откраднати компютри и го помолих да не казва на никого. Той обеща и имам чувството, че ще удържи на думата си, защото не харесва „Мета“. Смята ги за „непоносими“. Гледали с пренебрежение на „Менса“.
— Защото хората от „Менса“ не са достатъчно умни?
— Буковски категорично отрече това.
— Ами ако все пак каже на някого от „Мета“?
— Тогава аз ще се оправям. Това дори може да бъде в наша полза. Един-двама от членовете им се оказват лоши момчета, разкриват се и ни предоставят движещи се мишени. Което е по-добре от нищо.
— Звучи като благовидна причина да ги разнищим.
— Не, Алекс, това е истината. Ти не си объркал нещата. Засега не сме стигнали доникъде с „Мета“. Дори Буковски не знае много за тях, само че групата е основана някъде на изток, появила се е в Лос Анджелис преди две-три години и после се е скрила.
— Преди две години. Точно по времето на публикуването на статията на Сангър. И на „Пресъхването на мозъците“.
— Прегледах и данъчните декларации на Зина Ламбърт за последните три години. Единственият й доход е от заплатата в „Плазмо Дерма“. Преди това не е изкарвала никакви пари. Ето защо, още не е ясно как е започнала бизнеса с книжарницата.
— Може би с помощта на попечителски фонд. Като Андрю Дезмънд.
Майло ме погледна.
— Андрю има богати родители?
— Много удобно — отговорих аз и описах профила.
— Струва ми се очарователен човек — рече Майло. — Между другото, в тялото на Мелвин Майърс не са открити следи от наркотици. Боб Пиърс каза, че никой от местните пласьори не го познава, затова явно не е отишъл в уличката да търси дрога… Готов ли си наистина за ролята на таен агент?
— Включил съм предавателя в обувката си.
В четири следобед се обади Даниел.
— Искам да ти покажа апартамента в Джийнсий. Може и да не ти се наложи да го използваш, но трябва да го опознаеш.
— Ще се видим там. Какъв е адресът?
— Намирам се близо до дома ти. Ако нямаш нищо против, ще мина да те взема.
Той дойде след десет минути и ми връчи книжна пазарска торба от супермаркета на Ралф. Вътре имаше дрехи — лек, черен памучен панталон, черно памучно поло, избеляло до сиво, широко сиво спортно сако с етикет от универсалния магазин „Дилард“ в Сейнт Луис и черни обувки с гумени подметки.
— Репетиция с костюми, а? — попитах аз.
— Нещо такова.
— А бельо?
— Бельото си е бельо.
— Вярно. Не смятам, че Андрю си пада по възбуждаща червена коприна.