Захвърленият розов диск бе нещо като съобщение.
Но какво ли бе посланието на изверга?
Представих си го как стои над Айрит и, уверен в собственото си всемогъщество, нагласява трупа в необходимата поза, помита земята около жертвата… страда от мания за чистота, но не е умопобъркан. Хрумна ми, че може дори да е заснел трупа и да е отнесъл фотографиите като спомен за отвратителното си деяние, създавайки нов вид ужасяваща художествена фотография.
Очевидно в Америка е пълно с психопати.
Препрочетох писмото на агентката от ФБР, както и всички досиета в кутията.
Изписани бяха стотици страници, ала нещо липсваше.
А сега, месеци след убийството, разследването се бе озовало в задънена улица.
Главата ми се пръскаше от болка, белите ми дробове пареха. Станах и си приготвих кафе, в този миг телефонът иззвъня. Чух гласа на телефонистката:
— Докторе, търси ви някоя си госпожица Дейл.
— Благодаря, свържете ме.
— Доктор Делауер, обажда се Хелена. Уточних дежурствата си в болницата и мога да си запиша час при вас. Ще ме приемете ли след два дни? Да речем в десет сутринта?
Прелистих бележника си и видях, че трябваше да се явя в съда. При все това попитах:
— Удобно ли ви е в единайсет?
— Да, благодаря ви.
— Как сте, Хелена?
— Ами… добре, доколкото е възможно. Струва ми се, че сега Нолан ми липсва повече, отколкото след… Няма значение. Дочуване.
Записах името й в бележника си и с насмешка си помислих, че май вече не ме бива в професията.
Какво ли ми даваше право да вярвам, че ще разгадая убийството на момичето?
7.
— Докъде стигна? — попита ме Майло на следващата сутрин.
Беше девет и половина и двамата пиехме портокалов сок в моя кабинет.
— Свърших. — Вдигнах разпечатката. — Нова система ли има?
— Изградена с държавни средства в отговор на движението за защита правата на жертвите на престъпления. Прекрасна идея, но засега връзката се осъществява бавно, а в много градове — в това число и Ел Ей — няма изградена мрежа. А и повечето ченгета се страхуват от компютрите, тъй че най-сигурните средства си остават мегафонът и телексът. Как ти се стори писмото от ФБР?
— В него няма нищо невярно, но агент Горман не е взела нещата кой знае колко присърце.
— А ти какво измисли?
Разказах му как си представям престъпника. И че вероятно са правени снимки.
— С полароид? Или дори за фотолаборатория? Професионални снимки, с една дума?
— Или поне дело на аматьор със сериозни познания. На човек с претенции за артистичност — в самото престъпление има нещо претенциозно, Майло. И прекалено педантично. Внимателно да намести тялото и да почисти наоколо — това може да направи само психопат, на когото му се иска да вярва, че е нещо повече, отколкото представлява всъщност. Но това е характерно за сексуално престъпление, а тук не става въпрос за такова. Горман може и да е права, че убийството не изглежда случайно и вероятно съществува връзка със семейството. Горобик и Рамос доста са се потрудили. Но просто не са разпитвали достатъчно. Срещнали са се почти с всички, които живеят в съседство с парка, но изобщо не са потърсили съседите на семейството в Бевърлиуудс. Говорили са два пъти с бащата и нито веднъж с майката.
Той отри лицето си.
— Значи семейна история, а?
— Повечето убити деца стават жертва на роднини.
— А откриваш ли нещо мътно около родителите на Айрит?
— Прави впечатление единствено фактът, че им е било обърнато толкова малко внимание. И че не са предоставили на полицията почти никаква информация.
— Представи си само как единият дебне из гората — и то бащата, понеже майката надали е достатъчно силна да завлече Айрит толкова далеч. А и съм сигурен, че не е бил Кармели, защото когато се обадили, че Айрит е изчезнала, той е бил на събрание в консулството.
— Добре. А освен по-малкия брат има ли други роднини?
— Не зная. — Той хвана кутията и леко я разклати. — И без друго цялата работа звучи доста налудничаво, Алекс. Когато роднини решат да убиват деца на близки, почти винаги го правят вкъщи. Или по време на семейна разходка. Никога не съм чувал за подобна засада. Зная, че Горобик и Рамос не са се престарали, но те твърдят, че семейство Кармели са чисти. Просто родители, страдащи по най-жесток начин. Като добавим факта, че бащата е дипломат, лесно се разбира защо не са искали да ги притискат.