Разгледах сакото. Вълната излъчваше леко ухание на евтин одеколон.
— Нюансът със Сейнт Луис е умен ход — отбелязах аз, — но Андрю е живял в Лос Анджелис няколко години.
— Не го виждам като човек, който обича да пазарува. Изпратила го е майка му.
— Добрата стара майка.
Облякох дрехите. Спортното сако ми беше малко широко, но не стоеше зле.
Огледалото показа приятен, небрежен вид, който би се вместил добре в атмосферата на Лос Анджелис. Брадата също допринасяше за това. Беше гъста, твърда и прошарена с повече бели кичури, отколкото очаквах и стигнала до фазата, в която ме сърбеше. Долната част на лицето ми, от скулите до адамовата ябълка, беше скрита.
Отидохме в долината със сивата тойота. Точно преди Бевърли Хилс Даниел рече: „Пробвай ги“ и ми даде очила — малки, с кръгли лещи, обагрени в сиво и с бронзови рамки.
Сложих си ги.
— Ефектът ми харесва — каза той, — но на твое място бих ги махал от време на време. Очите ти са подходящи за ролята. Хубави и зачервени. Да не би да имаш проблеми със съня?
— Да — излъгах аз.
— Е, поне изглеждаш уморен от света.
— Актьорски похват.
— Андрю страда от безсъние, така ли?
— Андрю не е щастлив човек.
Сградата в Джийнсий беше двуетажен, варосан четириъгълник, сива като тойотата, и се намираше между Бевърли и Роузуд. Плосък покрив, прозорци с решетки и очарователна като склад. Предната врата беше заключена.
— Малкият овален ключ — каза Даниел.
Отключих и двамата влязохме в централен коридор, застлан с евтин кафяв мокет. Миризма на запържен лук. В дъното — стълби, а до вратата — месингова пощенска кутия с четири процепа.
На втория имаше листче с името ДЕЗМЪНД. Кафява хартия, с петна от вода. Съседите ми се казваха Уайнстайн, Палиа и Ливайн.
Апартамент номер две беше на приземния етаж. На рамката на вратата бяха останали дупки от кабарчета — досущ зъби на змия с голяма челюст. Между тях имаше десетсантиметрова ивица, малко по-бледа от ограждащото я дърво.
— Андрю е махнал мезуза17?
— Той не е евреин.
— И все пак, да си прави този труд…
— Той очевидно не вярва в нищо, Алекс. Двете ключалки се отварят с четвъртития ключ.
В апартамента беше тъмно и задушно и уханието на същия онзи одеколон се примесваше с миризмата на мухъл и нафталин.
Гол дървен под, който се нуждаеше от боядисване. Някои от дъските се огъваха. Мръснобели стени и пердета от изкуствена материя. Мебели втора употреба в пепеляви цветове.
Хол, в който една от стените беше в лавици, отрупани с книги и тайванска стереоуредба. Кухнята изглеждаше занемарена, но всъщност беше чиста. В дъното на тесния тъмен коридор имаше баня с напукани плочки, спалня с дюшек на пода и врата, водеща към малък заден двор с увиснало въже за пране и гараж за три коли.
Обстановката ми напомни за нещо. Жилището на Нолан Дейл.
Кутия, съдържаща най-известната молитва от юдаизма „Шма“, която се окачва на външната врата на жилището — Б.пр.
Дом на самотен ерген.
— Какво ще кажеш? — попита Даниел.
Огледах помещението. Всичко беше износено, на петна и протрито там, където трябва. Никой не би се усъмнил, че е декор.
Кой ли живееше тук през останалата част от годината?
— Идеално е — отговорих аз и той ме заведе в двора.
Полуизсъхнала трева и изцапан от птици цимент.
— Отзад има уличка — каза Даниел. — В гаража може да се влиза и от двете страни.
Той извади от джоба си дистанционно управление и натисна копчето. Средната врата на гаража се отвори. Вътре имаше фолксваген „Карман Джиа“, боядисан в жълто.
Върнахме се в апартамента и Даниел ми даде дистанционното управление. Влязохме в хола и аз разгледах стереоуредбата и книгите. Музикалната колекция беше малка — петдесетина грамофонни плочи и компактдискове. Бетховен, Вагнер, Брукнър, Бах, Кет Стивънс, „Лавинг Спунфул“, Хендрикс, „Дорс“, „Ейби Роуд“ на Бийтълс. Нищо по-съвременно. На някои от обложките имаше етикети за намалена цена от магазин „Аарон“ на Мелроуз, който преди години се бе преместил в Хайландс.
Книгите бяха от областта на психологията, социологията, антропологията, историята и смесица от други теми. На долните лавици имаше художествена литература — Хемингуей, Фокнър, Керуак, Бъроуз, Камю, Сартр, Бекет — и купчини стари журнали по психология и списания — „Евъргрийн Ривю“, „Ерос“, „Харпърс“, „Атлантик Мънтли“, „Нейшън“ и „Нешънъл Ривю“. Също като Нолан и Дезмънд бе покрил широк спектър от политическата територия.
17
Кутия, съдържаща най-известната молитва от юдаизма „Шма“, която се окачва на външната врата на жилището. — Б.пр.